Ставри Сотиров е роден през 1966 година в Стара Загора. Има бакалавърска степен по специалността „Публична администрация” и е магистър по „Стопанско управление”. Член е на ИБ на Националния политически съвет и секретар по партийна политика на ПП ”Русофили за възраждане на Отечеството”.

Кандидат за общински съветник от Местна коалиция „Неутрална България” под номер 102 в листа № 71.

- Г-н Сотиров, най-острият проблем, който разтърси държавата наскоро, е съдбата на въглищните централи от комплекса "Марица Изток". Удовлетворени ли са работещите в тази сфера от сключеното споразумение с правителството?

- Споразумението, което беше одобрено в парламента, реално не изпълни ключовите искания на протестиращите работници от комплекса „Марица изток” и това се видя от последвалата им реакция. В споразумението пише, че до 2035 г. базовите мощности на въглища трябва да са не по-малко от 1000 мВт. ТЕЦ „Марица изток 2“ сама по себе си има мощност 1600 мВт. Тоест, споразумението позволява не само закриване на всички останали мощности, но и съкращаване в „Марица изток 2“ с над 1/3 от персонала. Дава се някакво мнимо обещание, че няма да се затварят ТЕЦ „административно“, само че това така или иначе не фигурира в териториалните планове, които предизвикаха протестите.

Целият проблем е в планираното съкращаване на въглеродни емисии - то е онова, което на практика ни принуждава да закриваме въглищни мощности. Това обаче по никакъв начин не е адресирано в одобреното споразумение. Големият проблем остава. И той е, че от Брюксел ни налагат абсолютно ирационални изисквания, а нашите управляващи се съгласяват с тях. България е отговорна за 0.12% от всички емисии на CO2 в света, по данни на самата Европейска комисия. Така или иначе, Земята няма да усети абсолютно нищо като си затворим въглищните мощности. Ние обаче ще усетим.

- Има ли бъдеще за българсаката енергетика след влизането в сила на Зелената сделка. Можем ли да разчитаме, че ще бъдем енергийно независими? Каква цена ще платят иконимиката ни и българските потребители?
- Първо, нека си изясним какво представлява т.н. Зелена сделка. Десетки години големите финансови фондове действаха задкулисно, създаваха „зелени“ фондации, финансираха „независими зелени формации/сдружения“, субсидираха псевдо научни институти с една цел – да се манипулира общественото мнение в глобален мащаб срещу конвенционалната енергетика. Обявиха емисиите на въглероден диоксид /СО2/ за враг номер едно на климата и съответно на човечеството. Целево финансирани учени и институти създаваха псевдо статистики относно повишаването на средните температури на атмосферата в периода след началото на индустриалната революция до днес.

Тези финансово програмирани „научни колективи“ разработваха прогнози на база компютърни модели относно глобалното затопляне до края на 21 век. Средствата за масова информация бяха затрупани с апокалиптични предсказания за загиването на огромен брой животински видове, разтопяване на огромните ледници в Гренландия и Арктика, повишаване на нивото на световния океан, заплашвайки от потопяване на крайморски градове и равнини. Кукловодите разчитаха както на изпробваната от Гьобелс тактика, че една лъжа повторена хиляда пъти се приема за истина, така и на суетата на политиците. Мнозина от тях не обичат да четат и си въобразяват, че след като са станали политици, са всезнаещи. От позиция на временно заеманите от тях държавни постове те високомерно обявяват учените с независимо мислене и поведение за „синодални /феодални/ старци“, надявайки се да прикрият духовната си и интелектуална немощ.

Тези държавници лесно се подадоха на всеобщата манипулация, пренебрегвайки коректните статистики от уважавани научни институции, останали независими от „зелените“ фондации. Върхът на глобалната хипноза бе в Париж, на 12 декември 2015 година. Държавни глави от 175 страни подписаха споразумение за всеобщи координирани действия срещу така нареченото глобално затопляне в следствие на антропогенната дейност. Беше формулирана цел №1 – да се ограничат емисиите на СО2 и да се задържи глобалното затопляне до края на века до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха. Този документ вдъхнови лобитата в Брюксел, мотивирани привърженици на „зелените“ формирования, като WWF, GREENPEACE, Мрежата за устойчива енергия на Централна и Източна Европа (CEESEN). Те създадоха и прокараха с некоректни действия през Европейския парламент Референтен документ за най-добрите налични техники за Големите горивни инсталации на ТЕЦ и промишлеността със завишени норми за пределно допустими количества емисии на парниковите газове.

Този документ бе последван от сценарий за ескалиращи ограничения, режим на емисионни квоти и европейска борса за търговия с тях. Той се оказа мощен инструмент в ръцете на лобиращите за ВЕИ европейски бюрократи да реализират първоначално огласения плавен справедлив преход към ниско въглеродна енергетика. Европейските инициативи създадоха благодатна почва за спекулативния капитал и големите банки, които реализираха огромни печалби без особени усилия за сметка на потребителите на електрическа енергия. Цената на тон СО2 скочи от около 8 до 99 евро. Вместо плавен и постепенен преход, с поетапно увеличаване на финансовата тежест на емисионните квоти, резкият скок в цената на последните изправи въглищните централи пред непосредствени и ранни фалити.

Изключително притеснително за България е силовото налагане от Брюксел на преминаване към нисковъглеродна енергетика. За тази цел политическият ни елит трябва да се състои от борбени лидери с високи цели за България. На първо място е необходимо представеният в Брюксел План за възстановяване, стабилизиране и развитие да се преразгледа и предоговори, като се защитят базовите ни въглищни електро-енергийни мощности, които се нуждаят от стабилизиране, модернизиране, от инвестиране в нови съвременни технологии за улавяне и преработка на въглеродния диоксид в различни търсени и продаваеми химични продукти. Така ще се оползотвори находището ни от евтини, лигнитни въглища единственият, национален, независим, суровинен енерго-източник при запазване на комплексна ниска цена на произвежданата електрическа енергия.

Замяната на въглищните ТЕЦ с парогазова централа ще оскъпи още повече цената на електрическата енергия, а емисиите на азотни оксиди ще се увеличат многократно. Те са многократно по-вредни за целия животински свят и природата. Инвестицията ще бъде губеща и невъзвръщаема. Губим енергийната си независимост. Ще припомня на всички „зелени“ противници на комплекса „Марица изток“, че ТЕЦ са оборудвани със съвременни, сероочистващи инсталации с ефективност до 97-98%, електрофилтри, които задържат до 99.9% от емитираните, фини, прахови частици. Не трябва да се забравя, че благословената ни зелена природа абсорбира над два пъти по-големи количества въглероден диоксид от бита, енергетиката, транспорта и селското стопанство. Въглеродният диоксид е жизнено необходим и на всички зелени растения. Без алтернативното приемане на Плана за стабилизиране, възстановяване и развитие ще бъде най-голямата национална катастрофа в съвременната ни история, за която не може да има политическа отговорност, която е пълна безотговорност. Трябва да се носи съдебна, персонална правно-материална отговорност, защото цялата тази атака срещу въглищните ни централи е преди всичко заради парите, които управляващите в България се надяват да получат от Брюксел по Плана за възстановяване и устойчивост. Накрая искам дебело да подчертая, че алтернативата, която може да осигури това черно българско злато, в лицето на въглищата, каквото България има е алтернатива за българската икономика, която да произвежда на конкурентни цени, алтернатива за чуждестранните инвеститори, които ще предпочетат България не заради ниските данъци, а заради цената на тока и основно – алтернатива за нормален живот на българските домакинства. И всичко това е реалност, стига да бъдат премахнати убийствените квоти за въглеродните емисии, които направиха въглищните ТЕЦ-ове заложници на европейската „Зелена сделка“, но пък „изковаха“ милионери – собственици на ВЕИ-та по политическа и лобистка линия.

За съжаление, настоящите български политици вместо да се застъпят пред европейските институции в Брюксел, да убедят еврочиновниците, че бедна България отдавна е изпълнила заложените параметри за въглеродните емисии и е във въглероден неутралитет, години наред тупаха топката. А сега, когато лъсна истината с ултиматума на ЕК – получавате пари, но затваряте въглищните си централи, настоящите ни управници не се и постараха да направят поне опит да защитят българския национален интерес. Така че време е за нови хора в управлението.

За МК "Неутрална България" гласувайте с бюлетина № 71.

Купуването и продаването на гласове са престъпления!