Проф. Иван Върляков е кандидат за кмет и водач на листата на Коалиция  "БСП за България" в предстоящите местни избори. Разговаряме с него за визията му за развитието на община Стара Загора през следващите години и акцентите в управленската му програма.

- Проф. Върляков, четири години бяхте един от най-активните общински съветници в местния парламент. Какво, след всичко, което видяхте и свършихте в Общинския съвет, Ви мотивира да се кандидатирате за кмет на Стара Загора?

- Основният ми мотив е, че през годините в мен като личност, като професионалист, е инвестирано много от страна на държавата и обществото. Идва един момент в живота, в който осъзнаваш, че когато имаш компетенции и желание, можеш да дадеш много от себе си. Най-вече, дължа го на номинацията на членовете и местното ръководство на БСП. Вие знаете, при нас кандидатите се избират демократично. Разбира се, това е голяма отговорност и аз се надявам чрез посланията на предизборната ни платформа да стигнем до жителите в общината, да ги накараме да гласуват и да изберат бюлетина N1.

За решението да се кандидатирам помогна и 25-годишната ми работа с поколения кметове от цялата страна в рамките на Регионалната асоциация на общините „Тракия“, на която съм изпълнителен директор. Познавам до болка проблемите на малки, средни и големи общини в България.

Като член на Общинския съвет в Стара Загора видях какво куца, колко недостатъци има във взаимоотношенията Общински съвет – кмет и колко много други неща трябва да се променят, за да имаме добро бъдеще.

Вече 52 години съм в Стара Загора. Тук израснаха моите деца, тук растат внуците ми. Искам този град да бъде притегателно място за живот!

- Кои са основните пукнатини в работата на Старозагорска община?

- Пукнатини могат да се открият в различни аспекти на общината, както като организация, така и като взаимоотношения. Само мога да се досещам как се взимат решения от изпълнителния орган – не само от кмета, но и от администрацията под него. Разбира се в общинската администрация работят и отлични професионалисти.

Но участието на гражданите в управлението на общината или е бедно и хаотично или изобщо липсва! Създадена е лоша традиция – нещата да влизат в Общинския съвет предрешени. Също, да ни се обяснява, че трябва непременно да вземем едни пари, било то европейско или национално финансиране. За да не изтървем финансирането, трябва да преглътнем куп недостатъци.

Не мога да се примиря, например с новите автобуси. Похвалихме се, че нашите в Стара Загора са най-хубави, че отговарят на всички стандарти. На практика се оказа, че тези автобуси са с апарати, които не връщат ресто. Така било в проекта и 5 години трябва да спазваме заложеното в него, даже да е недомислица! 

Така стана и с ремонта на централната градска част. Кой е убеден, че фуга от 1 см може да поеме водата от един порой? С просто око се вижда, че липсва добрият стопанин в Стара Загора. А трябва да има грижовен стопанин. С публични пари не можеш да си правиш експерименти и да се учиш.

- Предстои сериозна икономическа трансформация за регион Стара Загора. Готови ли сме за нея?

- Истината е, че не сме готови за тази трансформация. Вярвахме, че когато България стане член на ЕС през 2007 г. всичко ще се оправи. Като страна членка, поехме много ангажименти - като се започне от Шенген, въвеждането на еврото, та стигнем до зелените инициативи, които са общоевропейски.

За да има община, трябва да има хора, които да живеят на това място. А те ще живеят тук, докато има поминък, подслон, сигурност, образование и здравеопазване. Няма ли поминък, всичко останало е илюзия!

Разписахме на частните централи в комплекса „Марица Изток“ да работят, без да плащат квотите, които изисква ЕС. Какво направихме обаче за „Мини Марица-изток“, за държавната ТЕЦ 2? Нищо! Добивът, производството на ел. енергия е национална сигурност, не е проста работа. За положението, в което се намираме по отношение на родната енергетика, вина имат всички правителства до момента, но най-вече тези след 2014 г., когато стана ясно, че нямаме никакъв шанс да избягаме от правилата на силните европейски държави. Още повече - в мините работят корави хора, свикнали на непривлекателни условия на труд. Те имат право да знаят своето бъдеще и то да ги удовлетворява.

Ние нямаме интерес да оставаме най-бедната, най- слабата и икономически най-застрашената страна-членка в един Съюз на богатите! Най-важното е сами да си оправим хала! За да имаме бъдеще, ние трябва да печелим с нашия труд, а европейските пари да са просто добавка към постигнатото от нас.

- Поставихте като основен приоритет в програмата си създаването на нови работни места и по-добри доходи за хората. Как ще постигнете това?

- Общината не може да създаде работни места, с които да поеме съкратените от комплекса „Марица Изток“ и това е ясно за всички. Тя обаче може да създаде такива условия, че инвеститорите да се надпреварват да дойдат и да откриват нови производства тук. Това го прави, например, Пловдив, дори Карнобат, Първомай, сега и Чирпан. В Първомай, например скоро откриват поредния завод за медицински роботи. Там идват инвеститори, защото в посочените общини има нормална, конкурентна среда. Ние не го правим!

Ние сме социална партия и искаме справедливост. За това отчитаме, че в Стара Загора няма такава среда. Има хегемония на местния бизнес, който поддържа статуквото си от една страна. От друга – няма създадени условия за привличане на големи инвеститори. Категорично ще работя за увеличаване на индустриалните зони, както и за подпомагане на съществуващите вече индустриални зони в Стара Загора, за да станат работещи.

- Кога един кмет може да се нарече успешен, според Вас?

- Един кмет е успешен, когато гледа в една посока с Общинския съвет. Когато няма противоборство, политиканстване на дребно, нещата вървят. От друга страна, кметът трябва да спечели на своя страна и министерствата, централната власт с разумни предложения във връзка с развитието на своята община. За това се иска работа и упоритост, а от тях печелят всички граждани, цялата община.

- Ваши са думите, че няма развит град без университет и летище. Какво трябва да бъде бъдещето на бившето старозагорско летище?

- Това е правило, което важи за света. За Стара Загора нещата са малко по-различни. Тук градообразуващ фактор са университетът и болницата. Летището е много хубаво да го има, но не е възможно в Стара Загора да има гражданско летище. Не е удачно да бъде и за товарни полети. Интересът на общината е да се използва тази територия като възможност за развитие на бизнеса, за привличане на нови инвестиции. Така е записано и в новия ОУП на града. Може да се запази малка писта за частни самолети или дронове, няма проблем в това и бих го подкрепил.

- Какви са възможностите, които ще дадат на Стара Загора европейските пари през следващите години и как бихме могли да ги използваме най-ефективно?

- Ние преди всичко трябва да имаме ясна визия какво в този град може и трябва да се развива и тогава да търсим парите. В много отношения ще ни помогнат и частни капитали, за да вървим напред като община.

Например - искаме сградата на бившия АГ комплекс за общинско здравеопазване. Колко пари ще бъдат необходими, за да направи общината сградата такава, че да отговаря на всички съвременни изисквания? Бихме могли тук удачно да използваме публично-частно партньорство и ефектът ще бъде по-добър за обществото.

- Кои ще бъдат основните Ви задачи за подобряване инфраструктурата на общината?

- Има много да се прави по отношение пропускливостта на пътищата и уличната мрежа в община Стара Загора. Имам добра идея как да не се наводнява града при дъжд. Друга важна задача е как да изпразним централната градска част от пренаселеността с автомобили. Имаме автобуси, които трябва да бъдат по-ефективни и ще работим за това. Без отлагане ще направя велоалеи до университета - ежедневно там паркират 2000 автомобила и никога не стигат паркингите! Изграждането на велоалеи до кварталите и удобен, бърз и евтин градски транспорт са много важни задачи и занапред.

 - „БСП за България“ винаги е имала ясен ангажимент към хората от малките селища. Какви са ангажиментите Ви по отношение на крайните квартали и на селата?

- В Стара Загора се задълбочават проблемите по отношение на разделението между център и периферия, между градове и села. В половината от нашите села няма адресна регистрация, улица и номер, дори обхват на мобилните телефони няма.

В същото време ковид кризата показа, че селата са много привлекателно място за живот. Не може там само да се трупат инфраструктурни проблеми и да се правим, че ги няма. Че парите все не стигат до тях. Освен това, трябва да работим като добри стопани. Когато правим ремонт, да не се налага да се пипа нещо след нас поне 10 години. Срам ме е, когато видя как са разкопава току-що положен асфалт. Ще направя така, че да има конкурентна битка, когато се възлага строителство с европейски средства. Защо да не участват и външни изпълнители? Редно ли е едни и същи изпълнители у нас да работят безобразно, а в чужбина да строят перфектно?

- Каква е Вашата мечта за Стара Загора?

- Мечтата ми е Стара Загора да бъде уютен, спокоен и сигурен дом за нашите съграждани, да бъде проспериращ град, за да го има и след 2138 година! Защото и аз, като всички мои съграждани, приятели, близки и съмишленици, обичам Стара Загора, радвам се, когато видя нещо хубаво, ядосвам се, когато се сблъскам с нещо лошо или зле направено. Мечтая да виждам повече позитивизъм по лицата на старозагорци, повече усмивки, повече увереност в тях, че са избрали правилното място за своя живот и за живота на своите деца. За това вярвам, че ще получим доверието на гражданите с бюлетина N1.

Купуването и продаването на гласове са престъпления!