В Световния Ден на сърцето 29 септември разговаряме с началника на Кардиологично отделение в Болница „Тракия“ д-р Борислав Борисов. В инвазивния сектор на отделението лежат едни от най-рисковите пациенти – тези със сърдечна недостатъчност. От 6 месеца отделението е единственото в България, което разполага с така наречената високочестотна електрокардиография, която позволява много по-прецизно да се прецени кой пациент от какъв апарат има нужда и той да получи изключително прецизна настройка. Освен това, отново единствено тук, кардиолозите използват иновативния седемдневен холтер, който прилича на обикновен лекопласт и е много по-удобен за носене в сравнение със стандартния холтерон апарат.

- Д-р Борисов, през последните десетилетия много българи започнаха да се интересуват от здравословно хранене и здравословен начин на живот. Подобри ли тази заинтересованост здравословното ни състояние като народ и по-специално по отношение на кардиологичните заболявания, при които все още заемаме първото място в света?

- В някаква степен има подобрение, особено при по-младото поколение, което действително се интересува от здравословен начин на живот и обръща внимание на начина на хранене, на физическата активност, на профилактичните прегледи. Има промяна към по-добро в новите поколения, които идват. Те са по-загрижени и повече контролират нивото на липиди, на кръвна захар, на лош холестерол, на кръвно налягане. По-младите хора се опитват да изпреварят събитията, преди да се е стигнало до сериозни последици или до регистриране на някаква сърдечна болест.

- А къде продължават най-много да грешат възрастните поколения?

- Възрастните поколения попадат под контрола на лекарите и са много зависими от тяхната преценка. Проблемът е, че в света вече са променени много от препоръките по отношение на контрола на кръвната захар, на контрола на липидния статус, на лошия холестерол, при които за нормални вече се смятат доста по-ниски стойности. В това отношение нашето лекарско съсловие в България малко изостава, като често продължава да работи със старите стойности, а трябва да накараме пациентите да опитват до достигнат по-ниските им нива.

- Какви са тези по-ниски нива в сравнение с познатите досега?

- Тенденцията е в по-ниски стойности на артериално налягане и на лошия холестерол. Доскоро по отношение на артериалното налягане се допускаше за нормална горна граница 140. Сега за златен стандарт се приема 120 на 80, независимо от възрастта и здравословното състояние. За лошия холестерол вече се приема, че стойности над 3.0 показват завишен риск. Докато преди се приемаше, че показанията са без риск са до 5.2.

- Продължават ли пациентите да търсят „вълшебното хапче“, вместо да погледнат към себе си и да видят, че имат наднормено тегло, че водят заседнал начин на живот, че се хранят нездравословно?

- Това не е само при нас, така е и по целия свят. Защото най-трудно се променят навиците. Затова е радващо, че в поколението, което идва, има известно обръщане на тази тенденция. Забелязва се стремеж към поддържане на по-ниско тегло, на запазване на физическа активност, на ранен контрол на появили се отклонения в кръвното налягане, в липидния контрол, в кръвната захар. Но най-трудно се променя начина на живот. Много рядко отделни хора успяват да го направят.

- Въведе ли Кардиологично отделение на Болница „Тракия“ нови възможности за лечение и контрол на кардиологичните заболявания?

- От месец април в нашето отделение работи една много модерна апаратура, с каквато в България разполагаме само в Болница „Тракия“ и я има още в три - четири болници в Европа, две от които са в Чехия, където е създадена разработката. Това е апарат за високочестотна електрокардиография. Тя ни позволява много по-добре да оценяваме функцията на сърцето по отношение на електрическата активация. Данните, които получаваме чрез това изследване, ни позволяват да преценим много по-добре кои пациенти са подходящи за определени терапии и да се оптимизира кардиостимулацията, от която се нуждаят. Това е нещо ново - и за Европа, и за света. За щастие, ние разполагаме с него, използваме го ежедневно и вече имаме подобряване на резултатите при лечение на пациенти със сърдечна недостатъчност.

- Какво представлява апаратурата за високочестотна електрокардиография?

- Високочестотната електрокатдиография е съвсем нов метод, първите съобщения за резултатите от това изследване са едва от 3 – 4 години. За разлика от стандартната електрокардиография, която разполага с 10 електрода, високочестотната работи с два електрода повече. Тя регистрира и обработва електрическия сигнал по съвсем различен начин и ни дава коренно различна информация от онази, която получаваме от стандартната електрокардиография. Тя е много по-прецизна и позволява както да се преценят по-добре индикациите и нуждата от поставянето на определено устройство, така и да се оптимизира след това работата на тези устройства – нещо изключително важно.

Около 30 – 40% от пациентите имат нужда от такава оптимизация на поставените устройства. Това се отразява и в прогнозата за подобряване на здравословното им състояние.

Друг нов апарат, който също засега го няма другаде в страната, е така нареченият „седемдневен холтер“. Това е много елегантна система, която прилича на неголяма лепенка, която се поставя върху гръдната кост до сърцето. Прилича на обикновен лекопласт и не нарушава комфорта на пациентите. Те се чувстват отлично със седемдневния холтер, не се налага устройството да се премахва, защото стандартният холтер има кабели, той е голямо устройство, което стои на колан и им пречи по време на сън и когато почиват, понякога електродите се откачат. Ние работим от няколко години със „седемдневния холтер“ и имаме отлични резултати.

Мога да твърдя, че от април досега високочестотната електрокардиография е помогнала в много случаи състоянието на пациентите чувствително да се подобри. Методиката е измислена през 20 години с идеята да открива предстоящ инфаркт, но в последствие това отпада и сега отново се възражда в друга посока - имплантируемите устройства като системи за ресинхронизираща терапия. Подобрявайки работата на устройствата за кардиостимулация, се предполага, че ще се повиши и преживяемостта на пациентите със сърдечна недостатъчност, които са най-рисковите ни пациенти.