Минаваме под плащеницата, за да се смирим и доближим до гроба на Христос, а не за здраве и късмет

Разпети или Велики петък е най-тъжният и страшен ден от седмицата преди Великден. На него извършваме възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на Спасителя.

В този ден Светата Църква припомня как разбойникът от кръста изповядвал, че Христос е небесен Цар, както и молбата му Господ да не го забравя в царството Си. На тези събития са посветени и богослужебните песнопения.

Сутринта на Велики петък се четат и пеят Великите (или Царски) часове (първи, трети, шести, девети). Наричат се Велики както заради продължителността, така и заради важните събития, които ни припомнят, а Царски, защото през византийската епоха на тях са присъствали и царете.

Часовете се пеят и четат в петък сутринта. Те съдържат псалми, тропари, пророчества, апостолски четива, евангелия и молитви.

След деветия час се продължава с последованието на вечернята.

Вечерта на Велики петък се отслужва утренята за Велика събота, а след песните на канона символично се снема от Кръста Разпнатият, обвива се в плат и се полага в светата кувуклия, символизираща гроба.

На Велики петък сутринта, в центъра на храма се изнася св. Плащаница. На нея е извезано тялото Христово, поставени са Евангелие и кръст. Вярващите целуват плащеницата и кръста, поставят цветя и винават под издигнатото място - обикновено висока маса.

Мнозина смятат, че този ритуал носи здраве, щастие, според други така Господ Бог опрощава греховете, но това са суеверни тълкувания. Минаването под плащенищата е пристъпване към гроба на Христос. Така изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. Греховете човешки могат да бъдат опростени само чрез покаяние и изповед, а не чрез "минаване под масата".

На вечерното богослужение плащеницата се изнася от олтара за т.нар. Опело Христово и с нея се обикаля около храма, а песнопенията са посветени на страданията и смъртта му.