През 1975 година големият български художник Димитър Чехларов рисува свой автопортрет, изпълнявайки го изцяло в нюансите на любимия си бял цвят от последния му творчески период. Рисува себе си с бяла брада, в профил, чертите на лицето му се губят като в прозирно отражение на огледало, но ясно личи осанката на бялата му коса и погледът такъв, какъвто го помнят неговите почитатели, приятели и близки от последните години на живота му.

През 1975 г. Димитър Чехларов е само на 42 години и изглежда по съвсем друг начин – все още не носи брада, а косата му е далече от бялото. Далече е и от „белия период“ в изкуството си, с който ще бъде запомнен най-силно.

В първите си творчески години Чехларов рисува с по-приглушени тонове, после картините му стават много цветни, наситени с живот и детайли. Роденият в Стара Загора на 29 октомври 1933 година художник се утвърждава като един от най-големите майстори на мащабни композиции, пресъздаващи моменти от историята. Една такава едромащабна картина на Димитър Чехларов с много фрагменти краси музея на Шипка.

Едва в късния си период Димитър Чехларов започва да рисува бяла живопис до небесния си край през 2010 година. Затова автопортретът от 1975 година е едно от мистичните изключения, които създават усещането, че художникът е имал дарбата да пътува във времето…

В чест на 90-годишнината от рождението на Димитър Чехларов в зала „Байер“ официално беше открита ретроспективна изложба с негови картини. Изложбата е организирана от Община Стара Загора и подредена от неговите синове –скулпторът Иво Чехларов, кураторът Адриан Чехларов и съпругата му Деяна. Събитието беше официално открито от зам-кмета по културата Милена Желева.

Експозицията съдържа около 50 картини, рисувани между 1965 до 2010 година, които представят богатото творчество на Димитър Чехларов от всички негови периоди. Изложените картини са частна собственост на неговите синове и близки, които големият художник е подарявал през годините, а те грижливо са пазели експонирани в домовете си.

Една от централните картини в изложбата носи името „Бяло измерение“. „Вероятно това е картината, която най-добре показва неговите постижения в рисуването с изцяло бял цвят. Тя носи онази космичност, дълбочина и чистота, типична за творчеството му от неговите най-зрели години. Когато всичко излишно изчезне, остава чистотата на бялото…“, обяснява Адриан Чехларов.

Колегата му Нено Бакалски определя Димитър Чехларов като „художника на бялото, на зимата, на простора и тишината, на слънцето и тъмнината“.

Димитър Чехларов завършва специалност „Живопис“ при проф. Панайот Панайотов във ВИИИ „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия) през 1963 г. В Художествената академия е бил в класа на Илия Петров.

В началото на 60-те години се включва активно в творческия живот на старозагорските художници. Изявява се в различни жанрове, но основно го привличат пейзажът, портретът и фигуралната композиция. През 1967 година е приет за член на Съюза на българските художници. През 1976 г. организира първата си самостоятелна изложба в Стара Загора, когато вече е нарисувал пророческия си автопортрет.