Незабавно да бъде свикан Консултативният съвет по „Зелената сделка“ и да бъде проведена дискусия по готвения от правителството нов проект за Териториалния план за справедлив преход на Стара Загора, който в момента никой не е виждал и не знае какво съдържа. Това предложи кметът на Стара Загора Живко Тодоров в края на тричасовата дискусия „Бъдеще за енергийния комплекс „Марица изток“ – перспективи и предизвикателства“, организирана от него и синдикатите в енергийния комплекс, която се проведе в Стара Загора.

На поканата на Живко Тодоров да се включат в срещата се отзоваха кметът на Нова Загора Галя Захариева, зам.-кметът на Гълъбово Пламен Бараков, зам-кметът на Раднево Светослав Маринов, зам.кметът на Сливен Румен Иванов и представител на кметското ръководство на община Хасково.

В срещата се включиха още президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов, вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов, старозагорските депутати Красимир Вълчев от ГЕРБ, Радослав Рибарски и Радослав Василев от „Продължаваме Промяната“, Георги Гьоков от „БСП за България“ и Искра Михайлова и Даниел Проданов от „Възраждане“. В залата беше директорът на „Брикел“ Янилин Павлов, енергийният експерт и бивш директор на Мини Марица-Изток“ инж. Щерьо Щерев, председателят на КРИБ Стара Загора Стефан Шоселов, на ТПП – Стара Загора Олег Стоилов, на АРИР – Стара Загора Румяна Грозева и много представители на двата синдиката КНСБ и „Подкрепа“ в комплекса „Марица изток“.

Липсваше обаче един много очакван човек – министърът на енергетиката Румен Радев или поне представител на Министерство на енергетиката, въпреки отправената покана и принципното потвърждение, че такъв представител ще присъства.

„Ако се сложи край на комплекса „Марица изток“, това означава общините Гълъбово и Раднево да изчезнат, а община Стара Загора да се свие до размерите на Казанлък, подчерта в заключителните си думи Живко Тодоров - „И тогава в Стара Загора няма да избираме 11 депутати, а най-много 6-7, ако не се предприемат спешни действия ситуацията да се промени“, допълни старозагорският градоначалник.

„Демографският проблем е изключително тежък за малките общини в България и особено за тези като Нова Загора, които са в обсега на комплекса „Марица изток“, каза кметът Галя Захариева и подчерта, че закриване на мощности и работни места ще доведе единствено до още по-голям отлив на хора от малките общини в региона.

„66% от жителите на община Гълъбово са пряко ангажирани с дейностите от енергийния комплекс Марица изток, а 50% от приходите на общината също идват от него“, подчерта зам.-кметът Пламен Бараков. Неяснотата за бъдещето на комплекса се отразява крайно негативно на инвестициите в общината, които рязко са намалели, допълни той.

„Имаме общ проект между общините Раднево и Гълъбово за изграждане на индустриален парк върху площ от 4000 декара върху землище на Марица изток. Обаче нямаме отговор от Министерство на енергетиката – нито да, нито не“, посочи зам.кметът на Раднево Светослав Маринов.

„Голяма част от бизнесът на Хасково е свързан с комплекса Марица изток и всяко закриване на мощности ще се отрази негативно на региона“, посочи представителят на кмета на Хасково.

„Изследване показа, че с всеки работещ в комплекса „Марица изток“ е свързан с още 12 души, които косвено ще бъдат засегнати. Погромът, от евентуално закриване на комплекса, ще бъде толкова голям, че целият регион в Старозагорско ще заприлича на Северозападна(ла) България“, посочи президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Предлаганият Териториален план е справедлив, но за кого, попита той. Според него за работещите в комплекса планът е изключително несправедлив, тъй като предлага като решение единствено преквалификация на съкратените. „Работниците, които загубят местата си, трябва да получат справедливо обезщетение за това, така както навремето бяха обезщетявани военните при реформата в армията с 20 заплати“, посочи Манолов.

„Настояваме до края на този месец да получим ясен отговор от министъра на енергетиката докъде са стигнали преговорите за промяна на Плана за възстановяване и устойчивост и на Териториалния план за справедлив преход“, посочи вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов.

„Нужни са инвестиции в междинни технологии, за да спечелим време и да постигнем плавен преход“, посочи депутатът Красимир Вълчев. Според него това може да се постигне само с изготвяне на общ инвестиционен план, който да даде ясен хоризонт за бъдещето на комплекса.

„Обнадежден съм, че по време на парламентарния контрол енергийният министър, който е старозагорец, каза, че правителството усилено работи за изработването на рамка, която да се превърне в план, който ще бъде представен в следващите седмици и ще успокои обществото в района на Марица изток“, каза депутатът Георги Гьоков. Според него обаче изработването на анализ какво се случва в Марица изток, макар и закъснял, е от голяма важност, за да се вземат правилните решения. Енергийната стратегия на страната трябва да бъде изградена на базата на този анализ. „Ще ми се Териториалният план да насочва хората към нови технологии, включващи въглищата от комплекса, докато те бъдат изчерпани, а не да бъдат преквалифицирани в други професии“, каза още Гьоков. Според него с цената на въглеродните квоти се прави огромна спекулация, от която определени кръгове в Европа печелят сериозни пари.

„За пореден път се случва това, което си говорим последните 5-6 години – всички сме съгласни че комплексът е изключително важен за енергийната система на страната и за заетостта в целия регион“, каза депутатът Радослав Рибарски. Мисля, че това обединение трябва да бъде пренесено и върху решенията, които всички искаме да подкрепим. Винаги от трибуна съм настоявал бъдещите Териториални планове да бъдат обсъдени със засегнатите страни, преди да бъдат утвърдени. Имам уверението и на министъра, и на премиера, че това предстои в следващите седмици, може би последният летен месец ще бъде посветен на точно едно такова обсъждане на териториалните планове. Моят апел е наистина да изслушаме конкретни проекти. Чух за предложението за създаване на индустриален парк между Раднево и Гълъбово. Мисля че има консенсус за рекултивацията на терени от „Мини Марица-изток“. Неизбежно трябва да погледнем и към изграждането на възобновяеми енергийни източници. С тръшкане, с настояване и с декларации видяхме, че не става. Сега отново си говорим колко са страшни „Зелената сделка“ и сроковете по плана, но и виждаме че ТЕЦ 2 работи ту на един, ту на два котела“.

Според Рибарски технологиите за улавяне на въглеродния двуокис вероятно ще бъдат реалност в следващите години, но в момента нямаме време за налагане на тези технологии. „ЕК не ги разглежда като доказани и приложими в сегашната ситуация. В момента трябва да гледаме няколко месеца напред и до септември да бъдем готови с решенията за Териториалните планове“, допълни той.

Енергийният експерт Щерьо Щерев призова правителството или Министерство на енергетиката да разработят национална енергийна стратегия и да спре разпродаването на блоковете на АЕЦ „Белене“, тъй като бъдещето е на атомната електроенергия. Той обясни аргументирано, че тезата за вредата от въглеродните емисии и ползите от „зелена“ водородна енергетика са напълно пробити и призова, ако правителството не се задейства, синдикатите да доведат пред Народното събрание засегнатите 144 000 души от региона на протест, за да бъдат чути исканията им, защото проблемът е национален, а не регионален.

Кирил Темелков, представител на Клевър Синерджи инвестмънт фонд, представи възможността на територията на топлоцентралите от Марица изток да бъдат изградени инсталации за улавяне на въглеродните емисии с ефективна технология, която вече работи в Китай. „Лошото е, че в нито един от документите на държавата ни не се споменава за тези възможности, а се говори само за закриване на мощности“, посочи той. Темелков обеща възможностите за улавяне на въглеродният двуокис и превръщането му в полезен продукт да бъдат демонстрирани през следващите дни, както и да заведе в Китай заинтересованите, за да видят на място, че инсталацията работи и подобна може да реши до голяма степен проблемите с въглеродните квоти като тези на ТЕЦ „Марица изток 2“, като направи прехода в региона наистина плавен. Той беше подкрепен с аргументи с полза на технологиите за улавяне и преработване на въглероден диоксид от проф. Жеко Ганев от фирма "ЕлфиТех".

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че дебатът за Териториалния план за справедлив преход на Стара Загора не търпи повече отлагане и че той трябва да бъде пренесен в парламента. Искра Михайлова предложи да се създаде парламентарна работна група, която да доведе докрай темата с бъдещето на комплекса „Марица-изток“.

„За съжаление, стигнахме до тази среща не от хубаво и не от „добрата“ координация в държавата“, допълни Живко Тодоров. Той определи като скандален фактът, че нито той, нито старозагорските народни представители, нито местната власт са били поканени да бъдат запознати с параметрите, в рамките на които се изготвя Териториалният план за справедлив преход на регион Стара Загора.

„И ако смятат да ни го представят в готов вид и ние да имаме само няколко дни за реакция, това е предварително обречено на неуспех. Затова искаме да бъде представен проекта за план пред обществеността на Стара Загора. Само така може да се очаква адекватна реакция от наша страна, а не както първия път, когато беше качен на 1 август на сайта на Министерство на енергетиката и никой не можеше да реагира в отпускарския сезон“, допълни Живко Тодоров.

Третото много важно нещо, според него, е да бъде потърсен отговор на въпроса какво е направено по решението на Народното събрание за незакриване на въглищни централи? „Всички сме единодушни, че 2026 година е неприемлива дата да се случи подобно нещо, защото никой не е готов за това – регионът не е готов, държавата не е готова, нищо не е направено по посока справедлив преход на регион Стара Загора“, подчерта Тодоров. Целта е да не бъдем неприятно изненадани, когато бъде публикуван следващия вариант на Териториалния план, както това вече се случи веднъж, припомни той.