Община Казанлък започва да тори тревните и цветни площи в парковете и другите обществени пространства с био тор, произведен в собствена компостираща станция, стопанисвана от направление „Озеленяване“. Така общината вече няма да харчи пари за изкуствени торове и ще запази почвите чисти от химикали.

Площадката за открито компостиране в Казанлък работи официално от миналата година, когато със свое решение Общинският съвет делегира тази дейност на общинското предприятие "Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата".

Миналата есен става и първото зареждане на площадката с отпадъчна зелена маса от окосени треви, нападали есенни листа, плодове и зеленчуци от зеленчуковите борси.

Заложеният биоразградим отпадък възлиза на 382 тона, от който е получен чист продукт около 130 тона, съобщи на брифинг Теменужка Люцканова, директор на общинското предприятие.

Полученият био тор е бил изследван в акредитирана лаборатория и е показал отлични качества. Тези дни община Казанлък е получила и сертификат за използването му.

Биоторът вече се разпръсква в зелените паркови пространства на Казанлък, за да бъдат розите още по-дъхави, а цветята и тревите още по-красиви.

Естественият тор съдържа всички полезни минерали и вещества, нужни за растенията, като в същото време щади от замърсяване почвата и водата с химия.

„Като директор приемам с гордост първите добри резултати от компостиращата станция и като награда за всички казанлъчани, които ще живеят и работят в една по-чиста и красива среда“, каза Люцканова.

В момента Община Казанлък провежда обществена поръчка за разширяване на компостиращата си станция. Идеята е да бъдат изградени още четири бетонови ленти, в които да се разполага компост, за да може площадката да събере всичкия наличен отпадък.

„Сегашният терен ни е твърде малък. В момента не можем да заложим в станцията дори това, което сме събрали. Искаме да го удвоим и да произвеждаме годишно поне 2000 тона“, посочи ръководителят на компостната станция Нели Капалиева.

„Ако бъде стопанисван добре, всичкият зелен отпадък от зелените площи в община Казанлък може да бъде компостиран в тази станция“, допълни Теменужка Люцканова.  Сега голяма част от него се похабява, защото недобросъвестни граждани го поставят в контейнерите за битови отпадъци, а това първо вкарва общината в излишни разходи и второ – лишава я от възможността за производство на повече био тор, с който да подхранва затревените и цветни площи в Казанлък.

Нели Капалиева обясни етапите, през които преминава компостът, за да се превърне в качествена био тор. Първият етап е интензивното компостиране, което продължава между 4 и 12 седмици. В тези първи седмици става бурна ферментация на зелената маса, предизвикана от микроорганизми. Три пъти седмично куповете с компост се обръщат, отделя се силна миризма и пушек. Ежедневно се измерват температурите в компоста, защото температурата не трябва да надвишава 70 градуса. Иначе полезните микроорганизми ще умрат. Обръщането на компоста и оросяването със специална поливна система регулират температурата в компостната маса.

Във втория етап компостът вече е стабилизиран до температура от 45 градуса, липсва острата миризма, а куповете се обръщат на 2 седмици.

След като се постигне хомогента смес и тя бъде изследвана дали притежава нужните качества, започва изсипването на произведения био тор и полагането му в градинките.