Големият сценарист, режисьор, писател, общественик, антифашист и хуманист Анжел Вагенщайн е починал на 100-годишна възраст, съобщиха опечалените му близки.

Неговата внучка Жаклин Вагенщайн написа в профила си във ФБ "Най-голямото, топло и състрадателно сърце спря да бие".

Анжел Вагенщайн навърши 100 години на 17 ноември миналата година. По повод юбилея издателство "Колибри" издаде двата му най-известни романа "Петокнижие Исааково" и "Сбогом, Шанхай". Тогава писателят отбеляза в специално видео, с което благодари за стотиците поздрави, че "Да остарееш не е подвиг, нито повод за гордост. Природата има свое тайно и мистично мерило за отпуснатите ти левги живот и единствено тяхната стойност зависи от теб. От твоята устойчивост и упоритост да следваш посоката към храма, въпреки че той е далеч отвъд хоризонтите на нашия живот. А всеки далечен път има своя метрична система. Моята е мерило за среднощните партнизански пътеки, за разстоянието от килията до бесилото, за метрите кинолента върху монтажната маса, за наниза от думи в моите драскулки. Дано не ви досаждам и отново ви благодаря. Довиждане!".

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Включва се активно в дейността на антифашистка бойна група. По Закона за защита на държавата е въдворен в "еврейски трудов лагер" в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по Закона за защита на държавата през 1944 година. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на на 52 игрални, документални и анимационни филма, произведени в девет страни. Автор е на пиеси за възрастни и деца, поставени в България и чужбина. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите "Допълнение към закона за защита на държавата", "Гоя", "Звезди в косите, сълзи в очите", "Борис I" и "След края на света". През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

През 90-те години се отдава на писателска дейност. Написал е седем книги, издадени в Германия, Русия, Франция, Чехия, Съединените американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Македония, Испания, Полша, Италия, Израел.