Навръх Деня на българската просвета, култура и на славянската писменост в Казанлък бе открит единственият музей у нас, посветен изцяло на една картина – мистичната „Ахинора“ на именития казанлъшки художник Иван Милев.
В края на 2021 г. се ражда идеята за създаването на ново музейно пространство, което да приюти една от най-ценните творби на Иван Милев от 1925 г., съхранявани в града на розите, която художникът дарява на родния Казанлък само няколко месеца преди смъртта си – картината „Ахинора“.

Община Казанлък реализира ремонтните дейности на сградата и осъществява пълна модернизация на цялото площадно пространство пред нея по проект на арх. Николай Николов. В новото музейно пространство са оформени две експозиционни зали – една, организирана като дом на Иван-Милевата картина, а другата като зала за временни изложби, в които да бъдат представяни изследователски проекти, свързани с житейския и творчески път на Иван Милев и неговото време.

Кметът на Казанлък поздрави събралото се множество за 24 май: „Честит духовен празник! От Община Казанлък считаме, че трябва да благодарим на нашите учители, които прегръщат трепкащите дечица сутрин в първия учебен ден и отварят крилата им, когато завършват училище! Да благодарим на директорите на училищата и детските градини, които направиха от тях храмове на духовността!“, заяви Галина Стоянова. „Днес е специален ден, който посвещаваме на дейците на културата и изкуството, с които Казанлък хилядолетно се гордее, защото те са много!“, посочи тя.

„Днешният 24 май ще се запомни с един от тях. Нашият съгражданин, малко известен, но световно разпознаваем – художникът Иван Милев.“, отбеляза Кметът на Казанлък. Тя обърна внимание, че усилията на културните дейци са внесли дух в старата постройка, превърната в обновена сграда – музей на Иван Милев. „Това ще бъде голямата, световноизвестната казанлъшка галерия и дом на Иван Милев.“, увери Галина Стоянова.

„Поводът да сме заедно тук днес, в сърцето на Казанлък, е откриването на едно ново „убежище на смисъла“.“, каза директорът на Художествена галерия – Казанлък д-р Пламен Петров.“ Институция, явила се на картата на България преди 122 години, превръщайки се във втората в страната ни по хронология на възникване, художествен музей.“, разказа той за галерията. „Можем да обособим институцията в територия, на която да бъдем заедно в изкуството. Поле за Вашето същностно общуване, чувстване, съпреживяване.“, пожела директорът на Художествената галерия.

За откриването на новия музей той сподели: „Реалност, възникнала като идея през есента на 2021г. Намерение, а защо не и лична дръзка мечта, една от най-ярките творби, опазвани в колекцията на поверената ми институция да се сдобие със собствено експозиционно пространство – картината „“Ахинора“ на Иван Милев…“.

По време на официалната церемония по откриване на новото музейно пространство кметът на Казанлък обяви, че заедно с Монетния двор към БНБ, Община Казанлък е изработила юбилейна монета за 120-та годишнина на Празника на розата, която олицетворява роза Дамасцена в слънчева светлина, изработена от розетка, матов фон, с гланцирани лъчи.
С новата награда тя благодари за приноса на няколко казанлъчани пространството около Музей „Иван Милев“ да бъде преобразено. Кметът на Казанлък отличи архитектите Ивелин Недялков и Лъчезар Николов, директорът на Общинското предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“ Теменужка Люцканова, Евгени Генов, който изработи фигурите на свирещите музиканти край елегантната статуя на Японката за радост на казанлъчани и директора на Художествената галерия д-р Пламен Петров.

Присъстващите бяха поздравени от деца от Вокална студия „Искрица“ при Народно читалище „Искра - 1860“, с ръководител и вокален педагог Стефка Денева.

Сред официалните лица на празника бяха приятелите на Казанлък от побратимения френски град Грас Жером Вио, кмет на Грас, Жан Пиер Лельо, почетен кмет на града и Филип Масе, председател на Асоциацията на парфюмерийната индустрия във Франция. Те поздравиха присъстващите и бяха сред първите, разгледали новата музейна експозиция. А тя разкрива факти, напълно енигматични дълги години, изненада дори и за изследователите на българското изкуство и разказва за живота и творчеството на именития казанлъшки художник.