Напусна ни едно емблематичните лица на българското кино и театър - актрисата Емилия Радева. Тя е починала днес, 11 май на 90-годишна възраст, съобщиха нейните близки.

Тя създаде най-запомнящите се екранни и сценични образи на майка в българското изкуство. Помним я като Султана в „Иконостасът“ (по  романа „Железният светилник“ на Д.Талев), Юрталанката в „Снаха“ от Георги Караславов, Зюлкяр от „Ребро Адамово“, Марьола в „Татул“, Екатерина Каравелова в „Дело 205/1913 П.К.Яворов“, Албена Алданова в „Дом за нашите деца“… Тя е Емилия Радева - „ледената кралица на българския театър и кино“!

Емилия Радева е родена на 23 май 1932 г. в град Радомир. Завършва специалност актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Боян Дановски през 1955 г.

Началото на актьорския й път тръгва от Драматичния театър в Пловдив (1955 – 1958), а след това и в Театъра на Народната армия.

През 1974 г. е удостоена със званието заслужил артист, а 6 години по-късно и със званието народен артист. През 2003 г. е наградена с орден Стара планина – I степен „за приноса си за развитието на българското изкуство и култура“. През 2013 г. е наградена с „Аскеер“ за цялостно творчество.

През 2015 година издава биографичната си книга "Коя съм?" и дава отговор на този въпрос по болезнено откровен начин с всяка дума, изписана върху малко повече от двестате страници на книгата, която се чете на един дъх.лон пред светлата памет на незабравимата Емилия Радева!

Ето кратък откъс от книгата й с един от най-драматичните моменти от живота й, описан от самата Емилия Радева:

„Вече омъжена, бях поела ангажимент да се снимам в един филм. Оказа се, че съм бременна. Терзаеше ме мисълта дали да направя аборт или да продължа да снимам. Беше първата ми бременност и съзнавах риска, ако се реша на аборт. А бях млада, снимаше ми се, ролята си заслужаваше. Дете можех да имам и по-късно, но тази роля – не! Реших да се отърва от бременността. Една жена, знаеща как това се постига, ми каза какво да направя.Няколко пъти пих на гладно греяно червено вино, смесено със счукан черен пипер, държах върху корема си нагорещена ютия – никакъв резултат. Достраша ме и прибегнах до лекарска намеса. С неописуема болка се отървах от плода. Известно време лежах, докато се съвзема, след това започнах снимки. Дъщеря ми, която родих по-късно, двегодишна се попари с вряла вода, едва оживя. Филмът, заради който убих първата си рожба, не излезе на екран по политически причини. Показаха го, когато моята дъщеря Катерина беше 20-годишна.

Бях сторила грях и Бог ми прати наказание. Споменът за моето престъпление ме тровеше, докато снимах „Иконостасът“.  Особено беше тежък за мен епизодът, когато Султана дава отварата на Катерина. Съвпадението на името на героинята с това на дъщеря ми допълнително ме караше да изпитвам изключително силни емоции…“

Поклон пред светлата памет и огромния талант на Емилия Радева.