В страната трябва да започне масово тестване на населението за COVID-19 по най-бързия начин, за да се добие ясна представа за разпространението на коронавирус в България. Това смята един от инвазивните кардиолози в страната, началникът на кардиологично отделение в Болница „Тракия“, д-р Борислав Борисов, който изрази мнението си още преди правителството да обяви, че предвижда масов скрининг на населението. Според д-р Борисов с бързи тестове трябва да се изследват с предимство спешните пациенти и тези, които постъпват или са настанени за болнично лечение. Така ще бъдат предпазени както медиците, които са особено ценни в ситуацията на борба с новата инфекция, така и самите здравни заведения, в които при откриване на пациент с коронавирус цели отделения и екипи се поставят в 14-дневна карантина.

Според д-р Борисов трябва да се ползват бързи PCR тестове, които са със сигурен резултат, като правителството осигури тези тестове на централно ниво. С такива тестове трябва да бъдат снабдени първо болниците и особено спешните приемни отделения и центровете за спешна медицинска помощ, е мнението на д-р Борисов. „В момента съдим за наличие за заразата по индиректни признаци – температура, кашлица, контактност, което не дава сигурна представа за наличие на коронавирус“, казва той. Тестът показва със сигурност дали един пациент има инфекция с вируса или не и съответно ориентира лекарите в поставяне на правилна диагноза и правилно лечение.

От началото на извънредното положение в страната натовареността на Кардиологично отделение в Болница „Тракия“ постепенно е намаляла. „Останаха най-вече пациенти в спешни състояния или такива, които са с планирани процедури, които не търпят отлагане и забавянето може да застраши живота им“, посочи д-р Борисов. Съгласно указанията на Националния кризисен щаб са отложени всички планови дейности.

„Парадоксално е, но още в средата на миналия месец, след като беше обявено извънредното положение, драстично намаляха случаите на миокарден инфаркт – поне в нашето отделение. Нямам информация дали така стоят нещата и в другите болници от областта, но вероятно продължителното оставане вкъщи допринася за по-ниската честота на инфарктите“, предполага д-р Борисов.

Най-често в момента в Кардиологично отделение попадат пациенти с проблеми със съдовете на сърцето – нестабилни стенокардии, остър коронарен синдром, ритъмни нарушения, сърдечна недостатъчност. В отделението се спазват правилата, наложени от болничния епидемиолог, д-р Валентина Цанева – забранено е излизането на пациенти от стаите и контактите помежду им, ползват се задължително индивидуални предпазни средства, стриктно се следят правилата за допълнителна дезинфекция на рисковите места в отделението.

Постъпващите пациенти преминават задължително през триаж, в който с анкета, измерване на температурата, епидемиологична анамнеза и преглед се отделят тези, които е възможно да са носители на коронавирусна инфекция.

Ето какво казва д-р Борисов за това как коронавирусната инфекция влияе върху сърцето: „В света постоянно излизат публикации за влиянието на COVID-19 върху сърдечно-съдовата система по впечатления на кардиолози от цял свят. Според преобладаващите мнения вирусът засяга сърдечния мускул по типа на острото възпаление на миокарда, т.е. миокардит. Като цяло впечатленията са, че влиянието на коронавирусната инфекция не е с доминираща проява върху сърдечния мускул, но застрашава хората, които вече имат някакви сърдечни заболявания. Ако се вгледамевъв възрастовата структура на починалите от коронавирус в Италия, ще видим, че средната възраст там е 80,5 години.

Логично е в тази по-висока възрастова група повечето пациенти да страдат от най-често срещаните и застрашаващи живота заболявания – високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност. Трябва да отчетем още, че пациентите с диабет, онкологични и някои сърдечни заболявания са с отслабен имунитет, който също спомага за по-тежкото протичане на коронавирусната инфекция и съответно носи по-голям риск от фатален изход“.