Разкритите части от крепостната стена на древния град Августа Траяна да се покажат върху съвременната улична настилка на Стара Загора, за да се знае от коя страна е вътрешността на античния град. Това предлага в своя разработка известният архитект Мария Каразлатева. Тя смята, че това ще подтикне повече хора да разберат за богатата история на Стара Загора, ще привлича и повече туристи. Така ще се постигне ритъм при представенето на античния и на съвременния град - ритъм на събитийни места, които ще дадат уникален облик на съвременната градска среда.

Арх. Каразлатева посочва в своята разработка няколко събитийни места в Стара Загора, в които по неповторим начин могат да се вплетат древния и съвременния град.
Изследването си „Архитектурният модернизъм в Стара Загора“ арх. Мария Каразлатева представи на провелия се скоро национален форум „Стара Загора – 145 години градоустройство и планово изграждане в България“.

Всяка цивилизация дава своя градоустройствен отпечатък върху едно място. Този градоустройствен отпечатък арх. Каразлатева нарича „събитиен град“. Например, чрез разкритата западна порта на Августа Траяна, чрез Форума, градът живее едновременно в двете времена – в римската и в съвременната епохи.

„В нашата система няма такова мащабно експониране, което на практика прави нов тип устройствена среда, която съчетава събитийността на едно и също място в градското пространство. Това не съществува в друг български град, а на практика е много просто да бъде постигнато в Стара Загора. Тази събитийност ще даде представа за мащаба на съхранения под пластовете античен град.

Новите разкопки на изток в Стара Загора разкриват колко огромен некропол е имал римският град Августа Траяна. Той е прототип на ренесансовата и бароковата архитектура на гробниците, смята арх. Каразлатева. Това е едно от събитийните места, на които тя обръща голямо внимание в разработката си.

Площадът пред Операта също трябва да се изгради на събитийния принцип. Там биха могли да се експонират интересни находки. Според арх. Каразлатева фактическият център на Стара Загора е около сградата на Държавна опера Стара Загора.

Важно е пространството между ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и пощата. Според арх. Каразлатева там някъде е възможно да бъде открита източната порта на Стара Загора или други интересни находки.
„Разработила съм урбанистична пространствена система - нещо ново, което в съвременната модернистична архитектура се прави по изкуствен начин. В Стара Загора събитийността е нанесена от времето и всичко се случва по естествен начин“, посочва арх. Каразлатева.

Лубор Байер, познавайки римската история на Стара Загора – Улпия Августа Траяна, построява на същия принцип новата система за застрояването на града. Разкрива се западната и южната порта на древния град, очертава се трасето на крепостната стена от трако-римско време. Двете системи, разкритите при разкопките находки, които са на 3 метра по-ниско от съвременния терен и съвременната ортогонална мрежа, са завъртени една спрямо друга на 13 – 18 градуса. Това дава чудесна пространствена възможност да се гради съвременен град по римската система.

След хилядолетия се появява пространствена сглобка, която дава нова урбанистична основа, стига тя да бъде проумяна и архитектите да я използват в новите си сгради, допълва арх. Каразлатева.

Ето и малка част от разработката на автора:
„Тази система е предпоставката за формиране на археологическия Музей „out the door“ дава възможност за експонирането на разкритите археологически артефакти в подходящо оформена в експозиционен дизайн „цитат“ на този в РИМ в мащаба на парковата среда, с табелки с отбелязано мястото и кратка информация на разкриването им in situ, оформени и ситуирани в пълно мащабно съответствие и в подобие на музейните експонати на закрито в пространството на РИМ. Могат да се развият и прилежащи и допълващи пространства(в т.ч. и в сградите на бившите Строителен техникум и Първо основно училище) за образователни и цели, лаборатории и реставрационни ателиета по КРР на мащабни и запазени цялостно и частично увредени антични, средновековни архитектурно-строителни, скулптурни недвижими и движими културни ценности.
Би могло да се развие като обширното пространство пред сградата на бившето Първо основно училище и Пощата следва да се проучи за in situ експозиции, а по продължението на ул.“Граф Игнатиев“ - в структуриран ред и ритъм разположение на експозиционни пространства - тип „витрини“ с едра неръждаема мрежа, с подходящо функционално и ефекнто нощно осветление, би създало началото на една надграждаща инфраструктурна експозиционна урбанистична мрежа – ХХІ в.
Тази ос достига до античния Некропол(разкопките и проучванията продължават) в съществуващото градинско пространство, а защо не – и да се разширят в северния двор на училището от юг. Така експозиционната урбанистична мрежа конституира своя разновиден интеграционен тип ритъм в Градския Историческия Ландшафт(терминът е на ЮНЕСКО!). Това подготвя този тип урбанистичен паметник да бъде вписан в Индикативната листа за световното културно наследство, включително и признат, първо от историческото съ-битийно старозагорско гражданство за потенциален мащабен музей на Източната Римска Империя, свързана приемствено с културата на Древния свят и неговата древна Модерност, а това вече е мащабна цивилизационна експозиционна инфраструктура за представяне на процеса на формиране“.