Оригинален стенопис от турско време откри при работата си върху проекта за реставрацията на сградата на т.нар. „Зелена баня“ в Стара Загора известната архитектка Мария Каразлатева. Стенописът се намира в овалния таван над оригиналното пространство на входното антре на банята с елементи от ислямското изобразително изкуство с типична флорална символика, украса и цветово решение.
Арх. Каразлатева е ангажирана от новия собственик на сградата, д-р Станимир Трошев, във връзка с реставрацията и запазването ѝ като Национален паметник на културата от местно значение. Сградата на бившата „Зелена баня“ скоро ще се превърне в модерен медицински център.

Проектът на арх. Каразлатева е „Изготвяне на документация за консервационнно–реставрационни дейности във връзка с преустройството на сградата от банков клон в „Очен медицински център „Трошев“ ООД“.

„Това, което открих случайно, е над самия вход на сградата. Когато махнах стария таван, се видя средновековен стенопис от турско време с ислямските знаци – символа на лалето. Този стенопис ще бъде запазен от новия собственик на сградата и ще остане във фоайето на клиниката“, казва арх. Каразлатева.

Новоразкритият овален стенописен медальон, излиза наяве след отстраняване на окачения таван над входното антре. Преди това е бил покрит с тънък слой варова мазилка. Останки от нея личат по цялата му повърхност. Напречно на овала е вдълбан улей за кабел.

Данни за наличие на стенописния медальон не се намират и в декларационната документация, навярно защото по време на проучването е бил покрит от варовата мазилка, предполага арх. Каразлатева. Личат следите от ограждащия пространството на овалното фоайе зид, в който е стояла вградена колоната, сега маркираща линията на основната амфиладната ос на пространствената композиция на интериора.

Арх. Каразлатева смята, че „Зелената баня“ не е проучена достатъчно археологически, тъй като голяма част от средновековната и история е била унищожена при превръщането на сградата в банка.
Отворите на прозорците показват етническата структура на гражданите на Стара Загора от онова време. Там има готически прозорци на самата къпалня, както и кръгли отвори –християнски символ. По този начин авторът на съвременния изглед на сградата - арх. Христо Димов показва, че човешкото стои над религиите, казва арх. Каразлатева.

В своята работа като архитект по проекта за реставрация на сградата, арх. Каразлатева връща оригиналната източна фасада на бившата баня.
Тази сграда, проектирана от арх. Христо Димов, в предната си част стъпва върху древна основа. „В старата сграда, която ме интересуваше, за да се върне оригинала на архитектурата, имаше няколко стъпала, ажурен парапет и площадка. Запазваме купола, отвора към втория етаж“, казва арх. Каразлатева. Според нея „Зелената баня“ е една от т. нар. събитийни сгради, които все още носят древната история на града.
Бившата къпалня на сградата сега ще бъде използвана за операционна зала в новата клиника. Пространството е високо, там се очаква въздухът да бъде по-чист.

Сградата на „Зелената баня“ е построена през далечната 1929 г. по проект на известния старозагорсдки архитект Христо Димов по поръчка на частния инвеститор Раиф Мусафов. Това пише в книгата си „Стара Загора в архитектурни образи“ арх. Живка Кирчева. На мястото на Зелената баня е имало стар турски хамам, построен и поддържан от предците на строителя на новата баня, старозагорският гражданин от турски произход Раиф Мехмедов Керкеняков.

Масивната каменна конструкция на хамама е оцеляла след опожаряването на града по време на Руско-турската война 1877 - 1878 г. След Освобождението е оценена и защитена посредством статут на „Народна старина“. По-късно е съборена под обществен натиск и наложителни регулационни промени.

По проекта на арх. Христо Димов сградата е изградена в популярния за Германия стил модерн със симетрична архитектура. Тя е работила като баня до 70-те години на 20-ти век. Във времето след промените е закупена от тогавашната частна „Тексимбанк“. Тогава е била преустроена, като е бил излят голям стоманобетонен трезор под основното помещение. За няколко месеца е била използвана и от ДЗИ. Днес сградата се преустройва в модерен частен медицински център, запазвайки статута си на Национален паметник на културата.