Историята на първия градоустройствен план на Стара Загора, както и следващите планове, които оформят днешния облик на града беше представена на Национален форум „Стара Загора- 145 години градоустройство и планово изграждане в България“, който събра известни архитекти и историци в Града на поетите и правите улици.

Първият градоустройствен план на Стара Загора, направен преди 145 години, когато започва възстановяването на опожарена и опустошена Стара Загора, е предназначен едва за около 30 000 жители. Неговият автор, строителният техник от Австро-Унгария, чехът Либор Байер, прилага в Стара Загора основни принципи от модерното градоустройство – правоъгълната шахматна планировка на улиците. Запазва центъра на възрожденската Ески Заара, основните пътни артерии, които водят към по-големите градове, като в центъра на града формира няколко площада. На мястото на съдебната палата, по онова време се е намирал затворът.

Гостите на форума аплодираха интересното проучване на Райна Антонова, завеждащ отдел "Нова история" в РИМ - Стара Загора, „Планът на Либор Байер за възстановяването на Стара Загора – начало на съвременното градоустройство“.

През пролетта на 1878 г. временното руско управление и част от местната интелигенция, сред които са и местните възпитаници Димитър Наумов, Атанас Илиев, кметът на Стара Загора Стефан Салабашев, обсъждат въпроса за планирането на града и стигат до извода, че първо трябва да бъде създаден улично-регулационен план и едва след това да започне възстановяването на жилищните и обществени сгради.

Тази идея е посрещната с недоверие от населението. Провежда се събрание, като най-негативно са настроени жителите на квартал "Акарджа". Те смятат, че всеки трябва да възстановява имотите на собствения си терен. Според спомените на Атанас Илиев се стига дори до сбиване на това събрание.

Комисия оценява всички частни имоти в Стара Загора и на всеки собственик е даден ваучер с цената на имота. С него той може да участва в бъдещия търг за закупуване на нов парцел след изготвяне на регулационния план.

Димитър Наумов започва да търси специалист, който да извърши планирането на Стара Загора. Благодарение на старозагореца Георги Бенев, е открит Либор Байер, който по това време планира изгорялата чаршия в Пазарджик. Байер се съгласява да поеме планирането на града. В спомените си, Атанас Илиев нарича плана на Байер „калъп за правене на кирпичи“.

При планирането на Байер е предвидено всяка старозагорска църква да разполага с терен от 780 кв.м, а в близост до нея да има начално училище. Църквата „Света Богородица“ е първата възстановена в Стара Загора през 1881 г. под наблюдението на Либор Байер. Стара Загора става един от първите градове в България, които имат собствена музейна сграда с експозиция.
На 3 юли 1879 г. въпреки критиките, на заседание на градския съвет Регулационния план на Байер е приет, а на 8 септември е одобрен от областния архитект Паоло Монтани и утвърден от генерал-губернатора княз Александър Богориди. На 5 октомври 1879 г. е положен официално първият камък за възстановяването на града. Тази дата до днес се чества като Денят на Стара Загора.

Планът на Байер дава възможност за бързо и модерна развитие на Стара Загора. Спорлед специалистите планът надхвърля целите на уличната регулация и включва в себе си рационални идеи за градско планиране и организация на живота в голям административен, стопански, културен и търговски център, в какъвто се превръща Стара Загора през следващите десетилетия.

От къде се е учил по онова време Байер на това планиране – дали е взел за пример античните градове, в които е била прилагана правоъгълната структура, беше въпросът на арх. Иван Иванов.
Архитект Мила Никифорова разгледа предимствата и на останалите планове на Стара Загора през годините.

Главният архитект на Стара Загора Младен Иванов запозна колегите си с основните характеристики на новия Общ устройствен план на Стара Загора, приет през 2022 г. Той регулира презастрояването в централната градска част и предоставя възможност за териториално икономическо развитие на общината.

Предвиждат се нови жилищни територии източно и западно от града. В южната част е предвидено разширяване на производствената зона, включително възможност за високотехнологично производство.
Интерес предизвикаха и изложенията на ландшафтните архитекти Димитър Николов и Корнелия Матарова за зелената система и парковете на Стара Загора, както и доклада на арх. Петър Киряков за изграждане на автентичен исторически център в пространствено взаимодействие с центъра на античния град.