Книгата на дългогодишния журналист и кореспондент от Стара Загора на в-к „24 часа“ Ваньо Стоилов „Сплав човешка“ разравя незараснали рани от българската история преди и след 9 септември 1944 г., в опит да помири потомците на жертвите на антифашистката съпротива и тези на комунистическия терор в България. Изданието беше официално представено на 23 март в пълната зала на библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора от преподавателя по съвременна история в СУ „Климент Охридски“ проф. Искра Баева.

„Сплав човешка“ е книга – която съчетава по уникален начин журналистическо разследване и историческо изследване на едни от най-трагичните страници от новата българска история“, посочи проф. Баева. Двойният подход на Ваньо Стоилов – да представи в една книга съдбата на жертвите и на палачите от двете страни на времето, е напълно новаторски, подчерта тя. Показателна е корицата на книгата, която от една страна съдържа имена на жертви на комунизма, от друга показва паметника на разстреляните в Ястребино, заедно със „шестте ястребинчета“.

„Ваньо Стоилов излиза от парадигмата „жертви – палачи“ и  се опитва да разкаже историята такава, каквато е била, представяйки историите на онези, които са били палачи в годините преди 1944 г., а после са се превърнали в жертви. Защото след 9 септември те са били осъдени от Народния съд и много от тях са екзекутирани. Ваньо Стоилов ги представя с тяхната последна дума, с писмата, които са писали до своите семейства, с личната им трагедия“, посочи проф. Баева.

 „Идеята на тази книга е да покаже необявената гражданска война в България, която се вихри от 1918 година, че и от по-рано – българи срещу българи“, обясни Ваньо Стоилов – „Опитах се да покажа какво причиняват едни на други хора от един етнос, от една вяра, от един народ“.

Ваньо Стоилов започва да пише „Сплав човешка“ през далечната 1986 година, когато има възможност за първи път да разговаря с все още живите свидетели на трагедията в Ястребино.

Главен акцент в книгата е разследването на автора за убийството на „шестте ястребинчета“ – деца между 7 и 13 години, в разстрел на 20 декември 1943 година, в който са убити общо 18 души – предимно ятаци на партизани. Ваньо Стоилов предприема истинско пътешествие из страната, за да се добере до ценни архиви с документи и да открие неподозирани свидетелски разкази. Целта му е да изчисти историята на ястребинчетата – от една страна - от комунистическото героизиране на жертвите, от друга – от появилата се през 2021 година версия, че партизани, а не държавната войска, са застреляли децата, защото открили нелегалното им скривалище.

Ваньо Стоилов полага огромни усилия да разговаря не само с потомци на жертвите, но и на убийците от онези размирни времена, които по обясними причини нямат никакво желание да се връщат към зловещите събития. Журналистът успява дори да открие сина и внучката на подпоручик Константин Йорданов – човекът, който е издал писмената заповед за разстрела в Ястребино. Внучката се оказва педагогически съветник във варненско училище и остава изумена, че Ваньо Стоилов е успял да я намери. Разговарят два часа. „Не мисля, че ми се довери докрай, защото накрая реши да излезе с една обща позиция на семейството, в която ратува за помирение“, разказа Ваньо Стоилов.

Книгата „Сплав човешка“ е изпъстрена с документални снимки, много от които са архивна рядкост. На страниците й липсват само две – едната е на 7-годишния Стойне Калайджийски, който е бил толкова малък, че е нямал снимка, а втората е на издалия заповедта за разстрела – подпоручик Константин Йорданов, чиято снимка внучката му отказва да предостави.

В „Сплав човешка“ Ваньо Стоилов изказва своята версия защо подпоручик Йорданов, който в цивилния живот е бил учител, е постъпил толкова безсърдечно, разпореждайки разстрел над хора, между които има и шест деца. Според автора запасният подпоручик се е надявал по този начин да блесне пред началниците си и да бъде оставен на военна служба след изтичането на запаса. Причината – учителите получавали много по-ниски заплати – около 2250 лева тогавашни пари, докато като военнослужещ Йорданов е щял да получава двойно по-голяма заплата.

Ваньо Стоилов открива и сина на фелдфебел-школник Никола Маринов от Долни Дъбник, който е ръководел разстрела. „Подпоручик Йорданов е издал заповедта, но не е присъствал на разстрела. Подбрал е от командваната от него Втора картечна рота на 19-ти пехотен шуменски полк около 10 войници, като специално е искал да бъдат с леви убеждения. И друг любопитен факт – когато е заповядал разстрела, подпоручик Йорданов е имал дете на същата възраст като разстреляния седемгодишен Стойне Калайджийски.“, разказа Ваньо Стоилов.

Пропагандата след 9 септември казва, че ястребинчетата са герои. „А те са мъченици, не са имали време да станат герои – те са деца. Какъв герой може да бъде едно дете на 7 години като Стойне Калайджийски, което се е учело да чете и да пише и не е можело да казва буквата „р“?“, пита един от героите в книгата.

От друга страна Ваньо Стоилов разкрива, че в последната си дума, преди да бъде изпълнена смъртната присъда на Народния съд, подпоручик Йорданов моли за снизхождение към войниците, които са стреляли в Ястребино, като казва „Аз им заповядах“.

„Човек в предсмъртния си час, може би, е най-честен. Много е трагично да се четат писмата на осъдените на смърт от Народния съд и по Закона за защита на държавата преди 1944 година. Това са съдби човешки, които звучат по един същи начин, независимо в името на каква идея и за какво са осъдени на смърт“, призна Ваньо Стоилов.

Книгата „Сплав човешка“ далеч не разкрива само историята около смъртта на шестте ястребинчета, а разказва и много други истории отпреди и след 9 септември 1944 г. Една от тях е историята на Иван Любенов от Стара Загора – това е човекът, който първи е влязъл във взривения вагон на гара Буново с майки и деца на 9 март 1985 година, когато става атентата заради Възродителния процес. Той успява да спаси много хора, но попада под подозрението, че е замесен в атентата.  Оказва се, че е бил курсант в академията на МВР, който се е връщал обратно в София, когато попада в събитията на атентата.

В книгата е разказана и историята на вицепрезидента Тодор Кавалджиев (1934 – 2019 г.), който лежи по политически причини 11 години в затворите в Стара Загора и Пазарджик и два пъти е бил пращан в лагера Белене. „Сплав човешка“ показва и уникални снимки от освобождаването на политзатворниците през декември 1989 година, когато от власт пада Тодор Живков.

„Историите подсказват, сами по себе си, че този малък народ, трябва някак си да сложи край на тези убийства, някак си да спре“, казва Ваньо Стоилов. В първата си книга „Милиони стъпала към бога“ той разказва за италианец, който често идвал в България да снима паметниците на тоталитарна България и му признал – вашата история е много кървава. „Като знам колко кървава е италианската история, можем да си представим колко кървава изглежда в очите му нашата“, казва Ваньо Стоилов.

Корицата на „Сплав човешка“ обединява в едно цяло двата враждуващи свята, пролели толкова много кръв. „Смирненски беше казал“ „Два свята, единият е излишен!“. Може би трябва по някакъв начин да си подадат ръка и да се помирят, а не да си говорим колко са излишни тези светове, смята авторът.

Ваньо Стоилов започва и завършва книгата по един и същи начин – с призив за помирение - едните да признаят жертвите на другите, и обратно. „Не правя илюзии, че днес е възможно тези хора да се прегърнат, но следващите поколения могат да го направят благодарение на документи като тази книга“, каза проф. Искра Баева.

Вместо финал актрисата Диана Найденова прочете откъс от последните страници на книгата "Сплав човешка".

Ваньо Стоилов получи аплодисментите на старозагорци, присъствали на представянето и дълго раздава автографи, като обяви че подготвя представяне на „Сплав човешка“ на 11 април в Казанлък и на 20 април в София, а след това и в Търговище, Бургас и Велико Търново, откъдето покана са му изпратили от Военния архив. А вече работи и по третата си книга.