Три поредни дни на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще видите мюзикъла „Есмералда – Парижката Света Богородица на Старозагорската опера” - на 23 и 24 март от 19 часа и на 25 март /събота/ от 11 часа. Представлението на 25 март бе добавено поради изключителния зрителски интерес и многобройна публика от близките градове.

Автор на изключителната музика е Рикардо Кочанте, вдъхновен от великата едноименна творба на Виктор Юго. Оркестрацията за голям симфоничен оркестър и рок група е на Людмил Горчев. Либретото е написано от Люк Пламондон. Романът е най-известното произведение на Виктор Юго, една от най-четените книги във Франция, преведена на десетки езици. Освен многобройните екранизации по мотиви на романа са създадени балети и мюзикъли. Самият Юго смятал, че “Парижката Света Богородица” може да послужи като основа за опера и дори самият той написал либрето.

В ролята на Есмералда на 23 и 25 зрителите ще видят Михаела Филева, а на 24 март Есмералда ще е Тереза Бракалова. Борис Тасков ще бъде в ролята на Квазимодо и в трите спектакъла, Николай Моцов – в ролята на Грeнгоар /и в трите спектакъла/, Марин Русинов – в ролята на Фроло /на 23 и 25 март/,.а Денис Иванов като Фроло – на 24 март. Участват още Богомил Спиров, Гергана Николаева , Ивон Иванова, Александър Панайотов, Денис Бояджиев, Димитър Райчев, оркестър, рок група, хор, балет, деца от Детско-юношеската студия за опера и балет на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур”. Режисьор на спектакъла е Виолета Горчева, диригент Владимир Бошнаков, хореограф е световноизвестният Марио Пиаца, автор на сценографията и костюмите е Денис Иванов, хормайстор Младен Станев, художественият превод е на поета Йордан Пеев.

„Водещ е монтажния кинопринцип, с резките и контрастни преходи, екстремалните и нагнетени сцени, драматургично заложени и подпомогнати от минимализма и лаконичността на музикалната форма, съвременния ритъм и метрум, произтичащи от самия концепт /модел на жанра рок опера. Хорът, който е главно действащо лице, присъства като метафора на Катедралата, на Съдбата, на Провидението и Висшия разум” – акцентира режисьорът Виолета Горчева.