Новини от област Стара Загора и България

Най-странният работен ден в годината

8 март – неофициалният официален празник на България

8080 08/03/2024 08:20 Забавно Любопитно
8 март – неофициалният официален празник на България
Автор: Стоян СТРАТИЕВ Автор: Стоян СТРАТИЕВ

Днес отново е 8 март – най-странният работен ден в годината за българите в трудоспособна възраст. Още от предната вечер милиони български мъже и жени са се запасили с ухаещи букети, за да изразят своето уважение към жената, майката и… колежката. Дамите са приготвили официалните тоалети, наточили са маникюра, станали са по тъмно, за да се гримират и са уговорили възможно най-ранния час при фризьорката.

Тик-так – в 8:00 часа на 8 март тротоарите са окупирани от добре облечени жени и мъже с лъснати и нелъснати обувки, наддаващи за още и още букети цветя. Изглежда леко странно, но 90% от чакащите пред цветарските сергии са… жени. Цвете за мама, цвете за дъщерята, цвете за най-добрата ми приятелка, пък и… цвете за мен – мъжът обичайно сутрин минава с едно „Да си ми жива и здрава“, лепвайки някоя небръсната целувка.

Опитайте на 8 март в България да си уговорите делова среща, да получите информация, документ или да ви свършат работа в някое предприятие или (недай си Боже) държавно учреждение. „О, моля Ви – само не днес! – смотолевят отсреща - Днес е 8 март и ще имаме общо събрание да уважим колежките, после ще видим…“.

Всъщност, „събранието“ вече е започнало. От различните канцеларии се бият аромати на скъпи дамски и мъжки парфюми. Шуми целофан от цветя и разопаковани кутии бонбони, ехти радостна глъч и майтапи. 8 март е – най-приятният работен ден в годината. Поне в България е така.

Всъщност 8 март – Международния ден на жената и майката, се отбелязва в целия свят, но малко по-иначе. Появява се, знаете, като социалистически протест на група шивачки в текстилни предприятия с искания за по-добри условия на труд, по-кратък работен ден и по-високи заплати. И това се случва не къде да е, а в Меката на капитализма – Ню Йорк, през далечната 1857 година – тоест, преди почти 2 века.

Социалният характер на 8 март и до днес се е запазил в Европа, където през 1910 година в Копенхаген германската социалистка Клара Цеткин предлага всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува Денят на работничките и на международната им солидарност, „с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота“.

В Германия 8 март получава по-широка популярност едва след падането на Берлинската стена, но така и не добива широка традиция да се празнува. Германците, както и французите, празнуват деня на майката през май.

В Италия сякаш 8 март е намерил по-здрави корени – мъжете на този ден подаряват на жените жълти мимози, вечер дамите се събират в женски компании, за които специално работят барове с мъжки стрийптиз. През деня обаче, всички чинно си работят.

Най-тачен 8 март си остава в Русия, която вероятно е единствената страна в Европа, където 8 март е национален празник и неработен ден. Жените получават цветя, подаръци и комплименти от силните си половинки, а децата поздравяват своите майки, баби, лели и т.н.

България обаче е особен случай. 8 март официално е работен ден, но още от предната вечер ресторантите вдигат бяло знаме и обявяват, че за „женския празник“ свободни места няма.

След продължителното, но напоително „производствено събрание“, фирменият колектив обичайно получава намалено работно време – докъмто обяд. Следобеда повечето работещи в България се прибират по домовете, за да се приготвят за „черешката“ на празника - фирменото ресторантско парти. Някои фирмени компании директно поемат към ресторантите, където осмомартенският банкет начева от обяд. Така шансът работниците и служителите да си легнат вечерта навреме и да са изтрезнели до сутринта нараства значително. Мъдро мениджърско решение!

Вечерта всички ресторанти вече са празнично украсени. По дългите маси като на производствен конвейр са наредени стройни редици шопски салати, а до тях още по-задължителната стограмка ракия. Първата. Защото през метър по масите са наслагани ракиени бутилки. Диджеите са заредили плейлистите с кръшни български хора, не по-малко кръшни чалга хитове и неизбежната „Бяла роза“… Весело да е. Така, за разлика от другите страни по света, в България 8 март постепенно се превръща от празник на майката и жената в Ден на колежката и… третата ракия.

Празникът важи и в домашни условия, където, след като е получила дежурното букетче, съпругата е наляла изстудената домашнярка, захванала се е да реже шопската салата, да изцеди млякото за „снежанката“, да опече баница, пържоли и кекс с орехови ядки и портокалови корички за десерт…

Като гледа отгоре тази мила родна картинка, Господ от високо би си казал – „Не знам какво да кажа“. Защото като цяло картинката е доста по-нелицеприятна.

По статистика през последната година българските мъже са започнали да упражняват домашно насилие четири пъти повече в сравнение с предходните няколко години. Разводите от 2021 година насам вече са над 10 000 годишно и броят им продължава да расте. Близо 500 000 са самотните майки и съпруги в България. А ако се върнем към корените на празника 8 март – днес безработните жени в България са повече от безработните мъже и заплащането им, средностатистически – си остава по-ниско… Така че, скъпи мъже – сещайте се, че съпругите ви са жени и майки не само на 8 март. Бъдете по-сдържани, по-мили, по-любящи целогодишно. Подареното цвете без повод се цени повече, пък и по-евтино ще ви излезе.

А това за безработните жени и мъже поне на 8 март няма особено значение. Защото, макар и официален работен ден - днес (май) никой не работи. Или, както биха се изразили синоптиците: 8 март е – усеща се като Нова година.

Честит празник, мили дами!

 

Коментари към новината

Още новини от Забавно