Събота е – ден преди Сирни Заговезни. Павелбанското село Турия привидно е притихнало. Още по тъмно домакините са опекли питки и баници с яйца и сирене, стопаните са нарязали тънки мезета, наточили са отлежало вино, заредили са с барут старите пушки и пищове. Мъжете са извадили кожените колани със грамадни железни хлопки, приготвили са костюмите и кукерските маски.

Малко преди обяд ще се съберат на мегдана в Турия и ще тръгнат да гонят злите духове от къщите - натрупаната проклетия и завист, болестите, безплодието и лошия късмет, за да доведат в домовете здравето, плодородието и зачеването на новия живот. Никой не помни от колко века е тази традиция, но в Турия тя е жива и до днес.

Турийският кукерски обичай обаче е по-различен. Тук кукерите са с маски на старци. Uукерското шествие потегля, водено от омазани със сажди мъж и жена. Жената държи в ръцете си кукла-бебе. Около тях, с начернени лица и тела, облечени като разбойници, заптиета и други страховити персонажи, неуморно крачат злите сили.

На върха на кукерската маска е поставена кукла. Някога кукерите слагали християнски кръст. Християнските и езически традиции обаче и до днес се смесват в празника на Турия.

Mотегли ли кукерската дружина, обикаля над 60 къщи в селото. На другия ден – още толкова, че и повече. С тежките хлопки на кръста турийските старци изминават десетки километри. През повечето време вървят и танцуват, поклащайки тежките хлопки. Не е лесно да си кукер, но от традицията са увлечени и най-малките жители на селото.

Всеки старец в Турия носи в ръка дървена калъчка – вид къса сабя. Водени от мъжа и жената с бебето, кукерите влизат в къщите на хората. Поздравяват домакините, начернят лицата им, а с калъчката символично „бръснат“ бузите на стопанина – за здраве и берекет.

Стопаните не само черпят с ядене, вино и ракия, но дават на жената с бебето и по някоя банкнота. Бебето е символ на зачеването, на новия живот, който започва с изгонването на злите сили.

Турийските старци не подминават и родната къща на именития си съселянин – големият писател Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Тук читалищният секретар Анета Събева също е приготвила традиционна почерпка.

Около кукерите в Турия може да срещнете всякакви странни персонажи, към които съвременниците на Чудомир проявяват типичното си чувство за хумор – пиян поп, парцалив стражар, лека жена, карикатурни образи на политици и известни наши съвременници.

На Сирни Заговезни в Турия винаги става пъстър панаир. Нищо, че от седмица вече тече Великденският пост – на скарите цвърчат сочни кебапчета и пържолки, лее се вино и веселбата няма край.

Кулминацията на кукерския празник настъпва в ранния следобед. Старците са обиколили над 100 къщи, изгонили са злите сили и са донесли здраве и берекет на домакините. Злото обаче още не си е отишло съвсем. Всички маскирани се изсипват на мегдана край реката. Омазаните с черни сажди мъж и жена се въргалят в сламена колиба. Прогоненото зло прави последен опит да се размножи. Колибата обаче избухва в пламъци.

Всички дружно скачат в пречистващите ледени води на реката. Там измиват саждите, лошите погледи, прощават обидите, прощават грешките на своите близки, на своите приятели и заиграват дружно тежко българско хоро.

Сирни Заговезни е. Ден за прошка.