24 ученици на старозагорската Профилирана природоматематическа гиманазия „Гео Милев“ се включиха в дебатите на февруарската младежка сесия на Европейския парламент в Страсбург на тема „Информацията и дезионфармацията като световен проблем“. Речта на Александър Данчев от 10 "а" е предизвикала буря от аплодисменти, разказаха учениците и техните ръководители след завръщането си. Същото се е повторило и след импровизираните изказвания по темата на Борис Божилов, също от 10 "а", както и на единадесетокласниците Йоан, Кристиан и Богдан.

След официалните дебати в Европейския парламент старозагорските ученици са открили нови приятели в лицето на младежите от Холандия и Финландия, с които се случили в един хотел. Младежите подели различни интересни теми, когато някак неусетно в центъра на разговора застанала българската история. До малките часове на нощта Никола Кирилов от 10 "а" клас разказвал на очарованите ученици от другите държави за българските царе, за бляскавите и най-страшните периоди от историята на България. Чуждестранните младежи дори насядали в кръг около него и го слушали в захлас, като не спирали да му задават въпроси.

Заедно с учениците от ППМГ „Гео Милев“ в Европейския парламент бяха и двама от техните ръководители – учителят по философия Станка Стойчева и учителят по английски език Нина Миневска. Ето интервюто с тях:

- Как подбрахте състава на новия ни отбор?

Таня Стойчева:  Тъй като имаше много желаещи, организирахме вътрешно състезание. Един от водещите критерии беше отлично владеене на английски език, защото там всичко се случва на английски – учениците задаваха въпроси, изразяваха позиция в импровизирани речи, контактуваха с всички други участници – техни връстници от други държави. Освен това ръководството на гимназията реши да награди и някои от най-активните деца от ученическия съвет, но  всички кандидати минаха през интервюто, което проведохме с г-жа Миневска за добро владеене на английски език. Младежите трябваше да представят с оригинална презентация както себе си, така и училището. Трябваше да отговорят и на два нестандартни въпроса, за да проверим реакциите им в обстановка без предварителна подготовка. От значение беше и отличният им успех , и умението на кандидатите да общуват лесно, да работят заедно в екип. От десетките явили се избрахме 24 – това е квотата за участие в отборите на всички държави.

- Как беше организиран денят в Парламента?

Таня Стойчева: Самата сесия беше разделена на две части – сутрешна и следобедна. Първата част започна с общо заседание, с поздравления от председателя на Европейския парламент Роберта Мецола; от комисарите, които отговарят за информацията – тогава учениците имаха право да задават само въпроси – и беше гора от ръце. Нашите деца бяха много активни. Александър, Йоан, Богдан, Кристиан, Борис …Нямаше как всички да зададат въпросите си към представителите на Парламента. Във втората част децата бяха още по-активни – работеха по екипи, като всеки трябваше да седне до човек, когото не познава – опознаваха се. Децата създадоха много добри контакти, запознаха се с финландци, с хървати, с португалци…

- Вашият незабравим момент от пътуването?

Таня Стойчева:  Със сигурност не е само един!  Най-ярко ще запомня как младежите от всички държави бяха изключително добронамерени помежду си – сякаш липсваха всякакви различия – макар че всяка националност представяше себе си и чрез своето облекло. Много съм горда с прекрасното, достойно представяне на нашите деца, с неотразимото изказване на Александър, който в огромната зала на Европейския парламент  произнесе една не толкова проблематична, колкото вдъхновяваща реч – според собствените му думи – „за моята държава България, която в момента е в трудно положение“, но той смята, че и от европейските структури, и от всички в момента се изискват действия, а не „приказки“.  Речта му беше заразителна дотам, че залата гръмна в аплодисменти, а един възрастен господин, французин,  от парламента  - публично изрази възхищението си от думите на момчето… Впечатли ме и критичността, с която се отнасяха колегите от различните държави към това, което се обсъжда в Парламента. И, разбира се, няма как да забравя красивия Страсбург…

Ето какво споделиха за срещите, дебатите и преживяното в Европейския парламент и учениците от ППМГ „Гео Милев“:

Борис, 10а: В Парламента беше много интересно – в началото си притеснен да вдигаш ръка и да кажеш каквото имаш да кажеш, но с времето придобиваш смелост – и стана така, че  колкото повече хора се включваха, толкова повече хора искаха да се включат в обсъждането на проблемите. По време на заседанието аз изразих мнение – за мен най-важните ценности са свободата и демокрацията.

Анжела, 10д:  Много ми беше интересен полетът, досега не се бях качвала в самолет и ми беше много интересно да разбера какво е! А в Европейския парламент можехме да отговаряме като истински депутати на т.нар. бързи въпроси и имахме няколко секунди да отговорим – с „да“, с „не“ или „въздържам се“, но после задължително трябваше да обосновем отговора си.

Сияна, 10а: Аз лично имах желание да задам въпрос и го зададох – в платформата за писане на въпросите. Попитах дали фалшивата информация може да доведе до масова манипулация. Не получих отговор обаче.

Ивета, 10г: Това, с което ще запомня Страсбург, са хората – тези, с които се запознахме! В Парламента трябваше да седнем до наши връстници от различни националности, с някои от тях после останахме да  говорим до 3 часа през нощта. Няма да забравя как Никола от „а“  клас стоеше прав, за да разказва българската история, а около него – холандците, с които се запознахме.  И от нашата група, и от тяхната - всички се изморихме, седнахме, а той продължаваше да стои прав и да разказва за царете, разказа цялата история на България! А това, което ужасно ме впечатли - че  на всички им беше безкрайно интересно и му задаваха много въпроси. От 11 до 3 това момче не млъкна – той обяснява, а те го слушат и им е интересно! Да, открихме много нови приятели, а и ние самите много се сближихме.

Габриела 10д:  Архитектурата в Страсбург е изключително впечатляваща! Страсбург е мноооого красив! Градът е голям, но не е претъпкан. Навсякъде можеш да вървиш спокойно. Парковете са изключително чисти. Личи си, че хората се грижат за този град. И за растителността, което всъщност те привлича още повече да искаш да обикаляш и да разглеждаш. А Европейският парламент е огромен, но където и да си седнал, се вижда всичко и се чува много добре! Интересни ми бяха въпросите, които връстниците ни отправяха към представителите на Парламента. Но имаше и много безполезни въпроси – като например „Колко често спите у вас?“ (въпрос, зададен към вицепрезидента), но не мисля, че беше коректно…

Клаудия, 10д: Най-силно ме впечатлиха старинните сгради в града, които са интересно реновирани, атмосферата е уютна. Много ми хареса катедралата в центъра на Страсбург, а от другата страна – Парламента – модерна сграда, изработена почти изцяло от стъкло. От финландците, с които се запознахме, разбрахме интересни неща за училищата им – те са огромни, с много ученици. Абитуриентите им приключват през март.

Натали, 10д: Балът на финландските абитуриенти е много интересен – те се обличат в различни костюми – такива, които ще изразят най-точно приоритетите им в живота – може да е от сферата на спорта, рисуването. На бала всеки показва себе си – някои пеят, други танцуват – това е част от забавленията. Хубавото в техните училища е и това, че всичко, което се отнася до обучението, е безплатно.

Теодора Цоловска, 10а:  Най-ценното от това време за мен?  - Новите приятелства! Разказахме на холандците много неща. Даже вечерта след срещата в Парламента на някои от тях подарихме български лев и те бяха много впечатлени!

Антон, 10а:  Най-силно ме впечатли архитектурата на Страсбург. Но най-интересно ми беше общуването с връстниците ни от другите народи. В парламента зададох въпрос, но не получих отговор – предполагам, защото беше с политическа насоченост. Попитах какъв е най-добрият начин да се пребори корупцията в балканските държави.

Линх Нгуен, 10б:   Страсбург е едно невероятно място, преплитащо френската и немската култура. Не бих забравила нито едно от запознанствата ни с многото хора от деня, прекаран в Парламента!

Клаудия, 10д:  Впечатлиха ме сериозните въпросите на моите съученици – Йоан от 11а  попита дали дезинформацията някога ще може да се предотврати изцяло, а Кристиан отправи въпрос към вицепрезидента на Парламента  – дали ядрената  енергетика е бъдещето на Европа. Отговорът, който той получи, беше: „Не, не е.“ 

Яна, 10а: Всеки ден в Страсбург беше впечатляващ! Така или иначе през тези 4 денонощия ние почти не спахме заради всичките емоции, които преживявахме. Видяхме една много различна архитектура, докоснахме се до един коренно различен начин на живот.

Александър, 10а:  Когато в Парламента се обсъждаше въпросът дали трябва да се гласува, изразих своята теза – че най-лошото чувство, което човек може да има, е това да съжалява, че когато е могъл да направи промяна, той не я е направил.  Най-много ме впечатли начинът, по който са устроени технологиите в Европарламента – защото въпреки че имаше хора, които не знаеха английски, те можеха просто да си натиснат бутонче, да сложат слушалки и да разбират за какво се говори. В парламента аз зададох въпрос, който се беше качил най-отгоре при гласуванията, но  така и не го избраха до края, може би защото беше твърде политически – ние искахме да попитаме дали  приемането на Македония в ЕС няма да създаде основите на антибългарска политика.

Никола, 10а: След деня в Парламента бяхме с холандската група в хотела, започнахме да си говорим. Неусетно разговорът ни се измести към политика и история. Не разбрах дори, че е вече 3 часа през нощта, разказвах им много – от основаването на България до днес, говорихме за това как България е стигнала до това положение. Беше им интересно, задаваха ми въпроси. Започнах от Аспарух. Наблегнах повече на спорните периоди, на тези, около които има различни мнения, за да изразя и аз своето. После и те ни разказаха историята на Холандия, но доста по-накратко – тя не е толкова богата като нашата. Станахме приятели. С едно от момчетата дори играем заедно шах.

Натали, 10д :  В Страсбург всичко беше като във филм, не мога да го обясня с думи. Трябва да си там, за да го усетиш отвътре – все едно, че си в друго измерение…