До 15 март българското правителство трябва да представи пред ЕК основните теми за предоговаряне по Плана за възстановяване и устойчивост. Самите преговори трябва да стартират след 30 март. Това заяви зам.-министърът на енергетиката Еленко Божков в Стара Загора по време на кръгла маса на тема „Въглищата и зеленият преход – новите реалности за България“. Организатори на срещата бяха Институтът по енергиен мениджмънт и Американската търговска камара в България.

Според Еленко Божков възможност за започване на предоговаряне по Плана дават новите цели на плана REPowerEU, който идва в отговор на затрудненията и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от руското нашествие в Украйна. Божков посочи още,  че от изключително значение за старта на преговорите за промяна на ПВУ в частта му за енергетиката на България е демонстрираното единомислие на всички народни представители.  Той благодари на Американската камара за математическия модел, който са предоставили и който е залегнал в основата на енергийната ни стратегия. Божков припомни, че синдикалните организации във въгледобива и енергетиката настояват да договорим закриване най-рано през 2038 година, но във визията на министерството се говори за 2030 – 2035 г.

Председателят на Института за енергиен мениджмънт Славчо Нейков посочи, че предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост ще бъде много трудно осъществимо на практика. Основната пречка, според него, ще дойде от факта, че държавата ни веднъж вече е договорила определени параметри, от които сега изведнъж иска да се откаже. „Решението на НС беше важно, но то не ангажира ЕК. В предоговарянето на ПВУ има по-важен играч от Европейската комисия и това е Съветът на министрите. ЕК е само посредник в този процес“, посочи Славчо Нейков.

Енергийният експерт и бивш директор на мини „Марица-изток“ инж. Щерю Щерев зададе риторичен въпрос – кое е наистина важно за България – да се индустриализира и да бъде модерна държава или да остане бедна аграрна страна? „Ако ще се индустриализира, ще й бъде нужна сигурна енергетика. Богатите държани гледат да се индустриализират и не унищожават въглищните си мощности. Китай, Индия строят нови мощности и предприятия и вървят напред. САЩ, Великобритания, страните от Г-7 работят при темпове с повишаване на температурата над 2,6 градуса. Не с 1,5 градуса, какъвто е темпът в България. С какво тогава вреди на Европа България - най-бедната държава, която трябва да унищожава тецовете си още преди да е построила нови мощности. Тецовете могат да доставят евтина и сигурна енергия на индустрията ни още 30 - 40 години, докато се построят новите мощности“, посочи Щерю Щерев.

В Кръглата маса участваха широк кръг представители на държавни институции, синдикални дейци от централите на КНСБ И „Подкрепа“, местната власт, бизнеса, енергийни експерти и други.

Зам.-кметът на община Стара Загора Радостин Танев посочи, че е нужно регионът да развива индустриални зони, за да постигнем плавния преход, към който се стремим. Преход, който не бива да се случва за 1 или 2 години. „За нас е важно да получим Летището и да разширим своите индустриални зони. Стара Загора единствена разполага с дигитален хъб и е избрана за водородна долина“, припомни той.

Дирекнорът на АРИР – Стара Загора Румяна Грозева подчерта, че Стара Загора е направила „голям шлем“ по отношение на бъдещото производство на водорода с привличане на инвестиции от 60 млн. евро за изграждане на водородна долина в региона. „Това постави Стара Загора на картата на инвестициите. Ние задминахме Гърция в това отношение. Вчера получих одобрение от платформата на въглищните региони в преход за проектно предложение с фокус водород. Започваме и тук. С Мария Габриел ще представим водородната долина в Брюксел. Стара Загора има сериозно бъдеще. Всички притеснения на хората за работни места могат да бъдат решени“, посочи тя.