С благодарствен молебен отбелязаха 90-ата годишнина от рождението на ставрофорен свещеноиконом Тодор Милчев. Той беше отслужен от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, веднага след литургията в митрополитския храм „Св.Димитър“ в Стара Загора.

Владиката благопожела на рожденика здраве и сили, за да продължава да благовестява, отличи го с орден, подари му кръст от името на Църковното настоятелство и епархийската администрация, а също и го дари с палица, която да го крепи в трудните дни.

В емоционалното си слово отец Тодор Милчев се върна в спомените си от първото посещение в Стара Загора и срещата с блаженопочиналия митрополит Климент, трудностите по свещеническия път и важната подкрепяща роля на семейството в лицето на обичаните съпруга и дъщеря. Празничният молебен завърши с изпълнение на „Многая лета“.

Негово Високоблагоговейнство ставрофорен свещеноиконом Тодор Милчев е най-възрастният свещеник в Старозагорска епархия. Роден е на 15 февруари 1933 г. в хасковското село Сусам. Баща му е член на църковното настоятелство на изградения в края на Х|Х век в селото православен храм „Св. Атанасий“.

Под благотворното влияние на местния свещеник - отец Методий, младият Тодор се насочва по пътя на вярата. През 1947 г. постъпва в Пловдивската духовна семинария. Завършва през 1952 г. и продължава обучението си в Духовната академия в София, където се дипломира през 1956 г.

Веднага след завършването на Академията тогавашният Старозагорски митрополит Климент кани наскоро дипломираните богослови Тодор Милчев, Димитър Райчев (бъдещ Врачански митрополит Калиник) и Димитър Попвасилев (бъдещ Видински митрополит Дометиан), които се отличават не само в учението, но и с певческия си талант, да работят в Старозагорска епархия.

Отец Тодор пристига в Стара Загора през 1956 г. и веднага е определен за празничен певец и диригент на църковния хор в храм „Св. Димитър“. Остава да живее и работи в града ни до ден днешен, с едно кратко прекъсване в периода 1957-58 година, когато отбива военната си служба в Ансамбъла на строителни войски в София.

Дълги години отец Тодор съчетава работата в храм „Св. Димитър“ с длъжността касиер в Старозагорската митрополия. Ръкоположен е за дякон през 1982 г.; за свещеник - през 2003 г. За достойното си служение като дякон получава званието протодякон, а като свещеник е удостоен с нагръден кръст и офикията ставрофорен (т.е. кръстоносен) свещеноиконом. Името на отец Тодор е неразривно свързано с развитието и разцвета на църковното пеене в Стара Загора, както и с просъществувалата дълги години традиция в храм „Св. Димитър“ да се отслужва всенощно бдение. Благодарение на мъдростта и благия си характер той се радва на обичта и уважението на християните, за мнозина от които се е превърнал в доверен наставник и изповедник.

Текст: Благовест Илиев