Днес в България отбелязваме една нова традиция за нашите географски ширини - празника на Любовта Свети Валентин, който съвпада с българската традиция на празника на виното Трифон Зарезан.

Споровете трябва ли да се празнува този нетипичен за нашите традиции празник се разгарят всяка година. Основният довод е, че това е празник привнесен от Запад, типичен за католическата, а не за православната християнска църква.

Любопитен факт е, че Свети Валентин не фигурира в официалния календар на Католическата църква. Затова пък Православната църква чества Свети Валентин на 6 юли.

Според Католическата енциклопедия (1908 г.), има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те са били мъченици и са записани под датата 14 февруари.

Единият е бил римски свещеник – понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния. Вторият е бил епископът на Интермамна (днешен Терни) – също понесъл мъченичество през втората половина на 3 век и погребан на пътя Виа Фламиния, но не на същото място като свещеника. Третият е мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго.

Връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ и се счита чисто и просто за легенда. Най-напред празникът Свети Валентин е обявен за честване на 14 февруари от папа Геласий I около 494 г.

През 19 век мощите на свети Валентин са били дарени от папа Григорий XVI на дъблинската църква Whitefriar Street Carmelite в Ирландия, която после станала често посещавана на 14 февруари.

През 1969 г., като част от по-голям опит да намали броя на празниците с чисто легендарен произход, църквата премахнала празника на Свети Валентин от официалния си календар.

И все пак - името на празника идва от християнски мъченик, наречен Валентин, живял през 3-ти век. Празникът започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието.

На този ден още през 14 век в Англия започва да става традиция да се разменят любовни послания под формата на т.нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон. През 19 век ръчно написаните послания биват заменени от масово произвежданите готови картички. АПК (Асоциацията за поздравителни картички) е изчислила, че всяка година се изпращат 1 милиард поздравителни картички, като така изостават по масовост само от коледните картички. Асоциацията също е изчислила, че жените купуват около 85% от всички валентинки.

През втората половина на 20 век в САЩ и други места по света установената практика на размяна на картички се разширява и се въвежда раздаването на подаръци обикновено от мъжа на жената. Най-популярните подаръци са рози и шоколади в червена лъскава опаковка с форма на сърце. През 80-те години диамантената индустрия започва да рекламира и подаряването на бижута по случай Свети Валентин. С разпространението на интернет в началото на 21 век, милиони хора започват да изпращат електронни картички с поздравления чрез електронна поща.