Позиция
Диана Димова: Проектозаконът срещу домашното насилие стана жертва на предизборната ситуация
В петък, 27 януари, депутатите отхвърлиха промените в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), внесени от бившия правосъден министър Надежда Йорданова от коалиция "Демократична България". Промените бяха отхвърлени със 77 гласа "за", 65 "против" и 14 "въздържал се". Депутатите приеха, а след това отхвърлиха и законопроекта на Корнелия Нинова за промени в ЗЗДН. Лидерът на левицата предложи изграждане на кризисен център във всяка област.
Депутати най-вече от ПП "Възраждане" изтъкнаха тезата, че зад промените се крият части от Истанбулската конвенция и дори че са противоконституционни. Други запододряха, че с промените се облагодетелстват неправителствени организации, които ще отнемат дейността по защита от държавните институции.
Така този парламент не успя да направи никаква реформа в Закона, а жертвите на домашно насилие ще продължат да се броят по медийните публикации.
Разговаряме по проблема с Диана Димова, председател на Фондация "Мисия криле". Организацията предоставя услугата защита от домашно насилие. То е участвало в работни групи по предложения Законопроект и е дало становище за необходимите промени.
В регион Стара Загора работят 4 центъра за закрила на жени от домашно насилие.
Питаме Диана Димова за мнението й относно аргументите на депутатите за отхвърляне на проектозакона, както и за необходимостта от него.
- Госпожо Димова, как приемате мотивите на депутатите, с които отхвърлиха в петък законопроектите за промяна на Закона за защита от домашното насилие?
- Мотивите бяха абсурдни! Не бяха изтъкнати никакви аргументи. Случилото се е доказателство за това колко лесно се поддават политиците на дезинформация, на фалшиви новини, пропаганда срещу ключови, базисни ценности за защита на жертвите, пострадали от насилие.
Повече от една година Законопроектът е разработван в експертни групи, тоест той не е спонтанно решение на някой. Това е огромен труд, с много дискусии и дебати. Продуктът от работата на тези групи е самият проектозакон, който е качен на страницата на НС и беше внесен от Надежда Йорданова.
До последната точка и запетайка същият този проектозакон беше внесен от МС в средата на миналата година. В него няма промяна, към него има много становища, включително на националния Омбудсман, който изрази пълна подкрепа с ясни, конкретни правни аргументи.
На обсъждането на самия законопроект, който беше внесен от МС миналата година, е присъствала и госпожа Корнелия Нинова, която беше член на тогавашния кабинет. Сега, в предизборната ситуация, БСП излезе с изцяло нов законопроект. В него няма експертиза освен едно единствено искане – във всеки областен център да има кризисен център като социална услуга. Това е едно искане на НПО от много години и е нещо, което държавата трябва да осигури според европейските стандарти.
На 10 000 души по международните стандарти трябва да има 1 място в кризисно звено за жертви на насилие. Бих казала, че дебатът в залата прие предизборни нотки заради политическата ситуация. Нито един от противниците на този законопроект не каза конкретен аргумент. Ние като НПО също участвахме в работните групи и дадохме становище, мнение, както и през Алианса за защита от домашното насилие, основано на пола, чийто член е " Мисия криле". В течение на целия процес сме - дебатиране, обсъждане, трудности.
- Защо е наложителна спешна промяна на Закона за защита от домашното насилие?
- Едно от нещата, които трябва да се случат и които предложихме, е да има Национален съвет, който да регистрира случаите, да следи за изпълнението на мерките по съответния Закон спрямо извършителите, да следи и подпомага извършването на оперативните действия и реализирането на политиките.
На второ място максимално превантивни програми за превенция на всякакви нива, както и увеличаване срока на давност от 1 на 3 месеца при подаване исковите молби към съответните районни съдилища, когато има инцидент на домашно насилие.
В момента жертвите могат да търсят правата си до 1 месец от извършването. Този месец е доказано, че не е достатъчен. Много пъти жената лежи в болница, колебае се дали да подава жалба, има нужда да осмисли, да се консултира със специалисти. Затова искаме увеличаване на този срок. Другата мярка, която искаме, е регистрираните извършители на домашно насилие по никакъв начин да нямат право на боеприпаси и оръжие. Искаме разширяване кръга на лицата, които могат да търсят правата си по този закон.
- Какво ще предприемете, след като беше отхвърлен Законопроекта?
- Ние непрекъснато сме в процес на обсъждане. Обсъждаме дали да изчакаме изборите, дали да изготвим веднага определени становища. Протестираме и разговаряме с депутати, за да разберем каква е причината за отхвърлянето на проектозакона. За съжаление, политиците нямат никакви аргументи. Те не са чели закона, твърдят абсурдни неща, сред които джендър идеология.
Много е притеснително случилото се! Бих казала, че има жестока пропаганда, хора, които в момента използват позициите си, за да плашат населението и да им насаждат омраза и страх към абстрактни неща. Това не е феминистки закон, това е Закон за пострадалите от насилие. Тук искам да отбележа, че при нас има и мъже, жертви на насилие.
- Какъв знак е увеличаването на хората в центровете за подкрепа от домашно насилие?
- Това може да бъде положителен знак, че хората осъзнават проблемите, които имат. Проблем е, че се увеличава броят на убитите жени след насилие. Доскоро, например в Ловешкия съд нямаше нито една искова молба срещу домашно насилие. През последните години има молби и там. Един от проблемите, на които съдиите търсят помощ от нас е, че голяма част от подалите молби се оттеглят от жертвите, защото все още са граждански производства. Ние се борим насилието да бъде квалифицирано като престъпление от общ характер, както е в цял свят.
Работата с жертвите изисква комплексни усилия, трябва да се работи с години. Не може един извършител на подобно престъпление да получава глоба от 200 лева и санкция за това, че е пребил жена си. Миналата година мъж се опита да отсече двете ръце на жена си в Стара Загора. В продължение на 8 часа и правеха операция, лекарите спасиха ръцете й. Беше изключително трудно да убедим тази жена да потърси помощ! На законодателно ниво има много неща, които трябва да се осъвременят. Законът е от 2005 година. Когато депутатите не разбират една тема, би трябвало да питат експертите, не трябва да действат прибързано и предизборно.