Арх. Иван Киряков е ръководител на архитектурния екип „Арх. Киляков“ ЕООД, създал проекта за общинския пазар „Васил Шаханов“ в Стара Загора. Той спечели първа награда и беше отличен в категория „търговска сграда“, изпреварвайки проекти за големи хипермаркети и ритейл паркове в България.

Така Стара Загора отново има своя сграда с първа награда в конкурса, след като преди 12 години с първото място беше отличена общата сграда на Регионалния исторически музей и ОББ.

Конкурсът „Сграда на годината“ е създаден през 2002 г. и е най-популярното и престижното ежегодно събитие в сферата на инвестиционните проекти, строителството и архитектурата.

Арх. Иван Киряков е магистър по архитектура от Техническия университет в Мюнхен, член на Камарата на архитектите в България от 2011 г. Той вече бе ангажиран по няколко ключови проекта в Стара Загора. Сред тях са реконструкцията на Зоопарка, на Централния пазар, ремонта на парк Аязмо и други.

Разговаряме с арх. Киряков за иновативните решения в наградения проект, за интересните архитектурни проекти в „Сграда на годината“ и за новите предизвикателства.

- Арх. Киряков, какво е за Стара Загора престижното архитектурно отличие в категория „търговска сграда“?

- Голям успех е, че Стара Загора има сгради, отличени на фона на всички останали в България и особено в София, където всичко се прави с по-големи бюджети. Отличието за общински пазар „Васил Шаханов“ е за най-добра търговска сграда за 2022 г. Последната такава награда за града е за Регионалния исторически музей заедно с ОББ преди 12 години.

Искам да обърна внимание на това, че журито в този престижен конкурс е от 30 човека - предимно архитекти и инженери! В него влизат и мениджъри на най-големите фирми в бранша, доставчици на материали, строителни технологии,  все сериозни имена.

Проектите се състезават в 13 категории. Тази година има категории, които останаха без победител и това не е за първи път. Всичко това може да ви говори колко престижно е да получиш подобна награда.

- Каква задача си поставихте като автори на проекта за общински пазар „Васил Шаханов“?

- Нашата цел беше на този дълъг общински парцел да се направи сграда, която да обхване човешкия мащаб на града и едновременно с това да е максимално иновативна  от гледна точка на енергийната ефективност. От друга страна, желанието ни беше  чисто дизайнерски сградата да се впише в кварталите от една страна, от друга да се отличава и да ги кара да се развиват. Първоначалната ни идея за покрива беше да представлява две ръце, които се свързват.

Характерни за новата сграда на пазара са монтираните зелени стени – вертикални градини, които да пречистват въздуха и да създават комфортна градска среда.

Сградата следва принципите на енергийно ефективно и безбариерно строителство с максимално улеснен достъп на хора, включително и за хора в неравностойно положение. Конструкцията й е видима в интериора, чрез което е постигната визуална и функционална синергия между архитектура и носеща конструкция.

Сградата на пазара е проектирана да бъде високотехнологична и нискоенергийна, като е изградена цялостно с хидро- и топлоизолация. Сградното оборудване се състои от автоматизирани индустриални климатизатори, за намаляване на общите разходи. Всички входове и изходи на залите са посредством самостоятелно климатизиран „виндфанг“ с автоматични плъзгащи врати, за да се минимизират топлинните загуби. Вентилацията на сградата използва екологичен ефект на пасивната крос-вентилация за навлизане на пресен въздух в помещенията. Осветлението за цялата зона от енергоефективен LED.

- Кои са според Вас най-добрите иновативни решения?

- Иновативно е, че се използват възможно най-новите технологии в строителството. Освен това направили сме възможно най-хайтек остъклявания. Вертикалното озеленяване – напоителната система да работи по този начин и монтирането на модулите също е иновация.

Радвам се, че успяхме да убедим инвеститора, че сградата трябва да бъде хидро- и топлоизолирана от основите до покрива и с това да не се правят компромиси. Инсталирани са климатични системи с рекуперация - това е, когато топлината на отработения въздух се завърта и по този начин се намалява енергийното потребление, нужно за отопляне и охлаждане.

Когато правихме сградата, изпълнители и подизпълнители ни казваха „Такъв пазар няма никъде. Това ще е сграда на годината.“  Така и стана. В този смисъл наградата за мен не е новина, аз я очаквах.

- Вие печелите в категорията „Търговски площи“. Какви са новите тенденции в развитието им през последните години?

- В България сме на етап, в който са на мода търговски центрове извън централната градска част на места, където човек може да паркира. На запад, където е по-добре развита инфраструктурата и транспорта, магазините са в сърцето на града. Енергийна ефективност, намаляване на разходите, екологично чисти материали или материали с устойчив произход  – това е глобалната тенденция, избрана от ЕС. Идеята е да се опитваме да я приложим и до 2050 г. да сме стигнали до там, че да преодолеем климатичните промени.

- Какво е мнението Ви за тазгодишните проекти в „Сграда на годината“? Накъде върви българската архитектура?

- София е стигнала етапа да строи стъклени кутии - свръх скъпи офиси, което по-скоро характеризира модата от 90-те години в Ню Йорк. Това, което ми прави много добро впечатление, са проектите на производствените, индустриални сгради.  Там България е много напред, взели сме най-доброто като тенденции. Направи ми впечатление  сградата на белгийския производител на микрочипове в София „Мелексис България“. Тя е изцяло автоматизирана сграда, с пълен контрол над всички процеси, с много интересна архитектура.

- Каква е мечтата Ви от тук нататък в професионален план?

- Пожелавам си да се намери частен инвеститор, с когото да направим сграда, която да бъде отличена в престижния конкурс „Сграда на годината“.