На днешния 1 декември се навършват 126 г. от рождението на българския композитор академик Петко Стайнов! Роден е на 01 декември 1896 г. в Казанлък.
От днес в Казанлък започват Музикалните празници „Петко Стайнов“ 2022.

Петко Стайнов е представител на т. нар. „второ поколение“ български композитори, един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.) и негов председател до 1944 г.
На 11 години ослепява напълно и постъпва в новооткрития през 1905 г. Институт за слепи в София, където учи флейта при Д. Хаджигеоргиев и Н. Стефанов, цигулка при Швертнер и хармония при Краус. Учи пиано при М. Бъчварова. През 1912 г. учи пиано при проф. Ан. Стоянов и участва дейно в хора и оркестъра на Института под ръководството на М. Шекерджиев и Н. Стефанов.
Овладява Брайловия шрифт за слепи на български и немски език, с който си служи през целия живот.

След завършването на Института през 1915 г. се завръща в Казанлък, организира и дирижира хор, изявява се като пианист, написва първите си творби. Получава висше музикално образование в Германия в частен музикален лицей на д-р Менке и частна консерватория “Розановски” в Брауншвайг (1920¬-21 г.) и в Дрезденската консерватория (композиция при Ал. Ворф и пиано при Е. Мюнх). Завършва през 1923 г. и концертира в Германия като пианист.
През 1924 г. се завръща отново в Казанлък, където създава самодеен оперетен театър, става член на Дружеството на българските слепи (по-късно Съюз на слепите в България), концертира като пианист в родния си град и в страната, включва се в музикалното дружество в града и организира хор и оркестър, които сам дирижира.

През 1927 г. се установява в София и започва работа като лектор (договорен преподавател) по пиано в Института за слепи (до 1941 г.). Известно време е председател на столичните хорове “Гусла” и “Родна песен”. Активно се включва в дейността на Дружеството “Съвременна музика”.

През 1940 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата. Въз основа на доклад-предложение на Добри Христов с Царски указ е назначен за Директор на Народната опера и поддиректор на Народния театър и за Председател на Държавната филхармония (до 1944 г.). След 1944 г. заема отговорни постове: съветник по музикалните въпроси в Министерството на информацията и пропагандата (1945¬-48 г.); съветник първа категория по музикалните въпроси в Комитета за наука, изкуство и култура (от 1946 г.); Директор на Института за музика (дн. сектор “Музика” в Институт за изкуствознание) ¬ БАН (от 1948 г. до смъртта си). Многократно получава най-високи отличия. Произведенията му са свързани с народната песенност и ритмика.

Петко Стайнов е автор на 2 симфонии, 2 симфонични танца; 2 симфонични поеми и други концертни пиеси; на хорови песни и балади; няколко камерно-инструментални произведения и др. Утвърждава жанра на акапелната хорова балада в българската музика. Хоровите му песни като “Де бре, Димо” и “Изгреяло ясно слънце” и други са сред най-често изпълнявания репертоар на българските музиканти в страната и в чужбина.
Още с първото изпълнение в София на 4 януари 1927 г. от Българската народна филхармония с диригент Т. Хаджиев “Тракийски танци” стават емблематични за българската музика.

По случай 50-тата годишнина от създаването си Смесен хор "Петко Стайнов" при НЧ "Искра-1860" - гр. Казанлък, заедно с Камерен оркестър - Габрово, тази вечер (01.12.2022 г.) в 18:30 часа ще изпълнят тържествена кантата “Gloria” на Антонио Вивалди.
Диригент - Младен Станев.
Концертмайстор - Даниела Данис.
Солисти - Деница Милчева (сопран), Сачи Узжийе (сопран), Добринка Койнова-Бирман (алт).