България настоява за бързи действия за подкрепа на фермерите заради ситуацията с торовете. Това заяви заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел. „Бихме искали да видим повече възможности за подкрепа в краткосрочен план за справяне с непосредствените проблеми на фермерите“, добави още той.

По темата за гарантирането на наличността и финансовата достъпност на торовете българският заместник-министър отбеляза, че действията за подобряване прозрачността на пазара, засилване на научно обоснованото използване и пестене при употребата на торове, както и влагането на продукти с органичен произход, които да заместват синтетичните торове, са в унисон с други европейски инициативи. „Част от тези действия са заложени и в Стратегическите планове по Общата селскостопанска политика, включително и в този на България“, информира Георги Събев.

По време на срещата бе дискутирана и Стратегията за горите до 2030 г. По думите на аграрният заместник-министър, поставените в нея амбициозни цели за адаптиране на горите към климатичните промени и отключване на потенциала на горското стопанство като част от зелената икономика са стъпка в правилната посока. „Сътрудничеството между държавите членки по отношение на картирането и остойностяването на екосистемните услуги от горите би могло да допринесе за разработването и въвеждането на ефективни публични и частни схеми за плащания за екосистемните услуги и диверсифициране на приходите от горите“, посочи Георги Събев. И допълни, че това ще допринесе за намаляване на фрагментацията и по-добро съгласуване на политиките, свързани с горите в контекста на Зеления пакт и редица проекти на законодателни актове.

В рамките на Съвета бе разгледана и темата за енергийния преход в сектор „Рибарство и аквакултури“ в ЕС. „Осъзнаваме необходимостта от осигуряване на справедлив енергиен преход в общия ни стремеж към постигане на икономически жизнеспособен и устойчив отрасъл, като се имат предвид спецификите и нуждите на отделните региони“, отбеляза заместник-министър Събев. Той съобщи, че България предвижда дейности през новия програмен период 2021-2027 г. в сектора като инсталирането на възобновяеми енергийни източници за захранване на инсталациите на борда на плавателните съдове, както и подмяната на елементи от риболовните уреди с такива с по-ниско съпротивление по време на риболов, водещи до по-нисък разход на гориво. „Обект на подпомагане ще бъдат и пилотни проекти, проучвания, изпитания и иновации за енергийна ефективност и декарбонизация на риболовните кораби“, уточни още той. В преработвателния сектор също е предвидено да се финансират дейности, водещи до повишаване на енергийната ефективност на предприятията и декарбонизацията.

По време на заседанието Европейската комисия представи съобщение „Към силен и устойчив сектор на водораслите в ЕС“, в което бяха идентифицирани възможностите за развитие на отрасъла на морските водорасли в Европа. „Въпреки че към момента е малък, европейският сектор на водораслите има потенциал да се превърне в значима част от синята биоикономика на Съюза“ отбеляза Георги Събев. В изказването си той посочи, че отрасълът може да използва възможностите, които предоставят обширните европейски морета, като същевременно създава нови работни места за местните общности, произвежда суровини, включително като уловители на въглерод, и здравословни продукти, и като подпомага възстановяването на крайбрежните екосистеми и предоставя екосистемни услуги. „Считаме, че прилагането на единен и съгласуван подход за регулиране и управление на сектора на водораслите би бил много полезен. Наличието на надеждна информация, подобряването на знанията, развитието на технологиите и иновациите са от решаващо значение за стимулиране на култивирането на водорасли“, каза в заключение българският заместник-министър.