Министерският съвет одобри интегрираните териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране в България - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Югозападен и Южен централен, за периода 2021-2027 година. Те отчитат предвижданията и инвестиционните намерения за развитие за съответния регион и са основа при разработването на схеми за регионална държавна помощ.
Стара Загора влиза в Югоизточния район, в който са и Бургас, Сливен и Ямбол.

Според данните, приложени в новата стратегия за развитие на Югоизточен район, двата големи града в Югоизточен район са Бургас и Стара Загора.
Ако Бургас има 202 хил. 434 жители, то живущите в Стара Загора са 135 хил. 715 души.

Затова пък ако БВП на глава от населението в Бургас е 12 240 лв, то в Стара Загора БВП на глава от населението е 17 550 лв. Средният БВП на глава от населението в България е 14 280 лева.
Територията на Бургас е 7643 кв.м., а на Стара Загора – 5129 кв.м.
Интегрираните териториални стратегии ще бъдат основополагащи в прилагането на новия интегриран териториален подход. В тях е анализирано икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на съответния регион за планиране. Съдържат още прогнози за развитие, визия, цели и приоритети за регионално и пространствено развитие на региона.
За повишаването на конкурентноспособността на региона, в стратегията се лансира предложението да бъде създаден „Високотехнологичен академичен център Бургас“ на база на потенциала на университетите в района. Ще се работи и в посока на създаване на нови индустриални зони с фокус към инвеститори в логистични бази и екологично чисти, високо технологични производства, които създават устойчива заетост и гарантират високо заплащане и са важен фактор за развитие на района. Сериозен акцент ще бъде поставен върху развитието на икономика, свързана с морето.

Дигитална свързаност и умения Югоизточен район ще срещне силни ограничения в своя растеж поради ниското ниво на развитие на цифровата свързаност и умения, които се определят като основен фактор за ново развитие и Индустрия 4.0, се казва в стратегията. Като цяло България се нарежда на 28-то място от 28-те държави членки в Индекса на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2019 г.
По отношение на свързаността по-добри резултати се отчитат само по показателя „Покритие с некомутируем широколентов достъп”, за който страната се доближава до средния за ЕС (съответно 96% при 97% за ЕС). По всички останали показатели, свързани с изграждане и достъп до високоскоростен и свръх-високоскоростен интернет, България изостава значително.

Показателите за достъпност и използваемост на интернет в Югоизточниярайон са по-ниски от средните стойности за страната. Има разделение и между градските и селските райони -достъпът на домакинствата в градовете е много по-голям от този в селските райони, особено в периферните територии.

Основните предизвикателства пред България и ЮИР са свързани с много ниското ниво на умения в областта на цифровите технологии у населението (както и сред младежите) и ниското ниво на внедряване на цифрови технологии в стопанската дейност. 44% от европейските граждани имат основни цифрови умения, докато в България са около 29%. Според ЕК е възможно ниското ниво на този тип умения, наред с недостига на специалисти по ИКТ и недостатъчните инвестиции в цифровата инфраструктура, да са сред причините за забавянето на цифровизацията в България както в обществения, така и в частния сектор.