Изявление на Президента Румен Радев в 12 ч. на 22 март относно налагане на вето от негова страна върху гласуваният от Народното събрание Закон за мерките и действията по време на извънредното положение:

Скъпи сънародници,

Народното събрание прие Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено на 13 март. Моето решение е да наложа вето върху част от закона и да го върна за повторно разглеждане в българския Парламент.

Кризата изисква обединяване на силите на институциите и обществото. Кредитът на доверие, който управляващите получиха, трябва да се използва рационално, а не да е прелюдия към безконтролно упражняване на властта. Липсата на кадри, на оборудване и на капацитет в здравната ни система и дефицити при организацията, се компенсират с крайно рестриктивни мерки, които засилват напрежението и самата криза, в които условия работят медиците и хората в жизненоважни производства и услуги.

Законът атакува последните остатъци от свободата на словото. Няма дефиниция за „невярна информация“. Затова пък българите ги грозят тежки глоби и затвор. Експертите, журналистите и гаражданите ще бъдат принудени да налагат автоцензура и то в условията на динамична промяна на разбирането ни за пандемия, за нейното възприемане и за необходимостта от алтернативни позиции.

Тази норма може да бъде употребена за интерпретиране на всяко неудобно свободомислие. И още нещо важно – според приетия закон, това ограничение остава и след изтичане на извънредното положение.

Скъпи сънародници, в момента в света и в частност в България протичат паралелно две кризи. Първата е здравната криза, породена от коронавируса, втората е икономическа и социална, породена от мерките за борба срещу вируса. Икономическата криза засега се пренебрегва, тя е на втори план. Но тя хвърли стотици хиляди българи в трудна битка за оцеляване. Те имат нужда не от заплахи, а от подкрепа. Всички от съседните страни предприемат мерки за подкрепа на най-бедните, за изпадналите в безработица, за дребните и средните предприемачи. Отделят се милиарди. Трябва да отчитаме, че възможностите на нашия бюджет са по-скромни. Но нуждите на Българите са по-остри и неотложни поради ниските доходи.

Липсата на убедителни мерки в подкрепа на засегнатите ще породи социално напрежение в близко бъдеще. Гладът ще надделее над страха и последствията рискуваме да бъдат разрушителни. Затова правителството следва да преразгледа неотложно своята политика спрямо най-пострадалите и засегнатите.

Спекулата с най-необходимото – дезинфектанти и лични предпазни средства, руши така необходимото доверие в обществото. Срещу спекулата трябва да има безкомпромисни мерки, но те от своя страна не трябва да водят до блокиране на стопанската дейност, до отлагане на дългоочакваното понижаване на цените на топлоенергията и горивата. Да възпрепятстват дългоочакваното сезонно понижаване на цените на редица стоки. Така предложеният модел за борба със спекулата на практика прави невъзможен вноса на животоспасяващи лекарства и продукти, чиято цена на международния пазар се повишава. Споделям напълно положението, че във времена на тежки изпитания въоръжените сили са длъжни да помагат на обществото. Но когато им се вменяват функции за употреба на сила извън конституционните правомощия, следва да се търси максимален консенсус между всички отговорни институции с цел минимизиране на риска от злоупотреба със сила, а не решенията да се вменяват на една единствена институция – изпълнителната власт, игнорирайки ролята на върховния главнокомандващ в мирно и във военно време.

Самият закон обрасна с предложения, които нямат пряко отношение с борбата с коронавируса.

Скъпи сънародници и уважаеми български политици. Никоя битка не е спечелена със страх. Тоталната блокада поражда повече проблеми, отколкото решава. В днешното изпитание е важна отговорността на всеки един. Ограничаването на контактите, личната хигиена и обществената солидарност – особено с акцент за опазване на възрастните хора.

Разгърнатите ми мотиви за ветото ще бъдат обявени в най-кратък срок. Надявам се българските народни представители да ги вземат под внимание, когато гласуват, а българското правителство да побърза с още мерки в подкрепа на най-слабите и засегнатите. И то конкретни и адекватни. Нека не забравяме, че ние имаме бъдеще и след извънредното положение. И от нашият разум, действия и солидарност днес зависи какъв ще е утрешният ден на България. Благодаря ви за вниманието.

По текста работи Стоян Стратиев