Изложба „Малката голяма книга“ ще бъде открита тази вечер, 23 септември, от 19:45 ч. във фоайето на Регионална библиотека „Захарий Княжески“, съобщиха от пресцентъра на библиотеката. В нея за първи път ще бъдат показани миниатюрни книжки от български и чуждестранни автори от колекцията на проф. д-р Алберт Бенбасат. Изложбата е в рамките на „Нощ на изкуствата“, провеждаща се в Стара Загора.

Алберт Бенбасат е роден през 1950 година. Той е литературен историк, критик, публицист и издател; професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Автор е на 14 книги, сред които „Еротиката у Кирил Христов“ (1995), „Българската еротиада“ (1997), „Литературни приключения“ (2000), „Книгата като тяло и като дух“ (2004), „Европеецът“ Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца“ (2005), „Печатни пространства и бели полета“ (2010), „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване“ (2011), „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през ХХІ век“ (2013), „Лъженауката за книгата“ (2014), „Изгубени вещи“ (разкази) (2020).

Публикувал e редица студии, статии, публицистика, разкази и рецензии в пресата и литературните издания. Редактор и издател на сп. „Критика“ и Библиотека „Критика“, редактор и съставител на множество книги.

„Нарекох изложбата си „Малката голяма книга“. Какво съдържа тя? Като количество – грубо казано между 300 и 400 бройки, не мога точно да кажа“, се посочва в писмо на проф. Алберт Бенбасат до организаторите на експозицията, което те разпространиха до медиите.

Сред експонатите има миниречници, детски книжки и художествена литература.

„Друга голяма група миниатюри са посветени на вярата в Бога, на светци и пророци – Стар и Нов завет, молитвеници, жития, проповеди. Предназначени са и за възрастни, и за деца. Между тях има прекрасни образци, изключителна ювелирна изработка, със закопчалка, обков, инкрустации, илюстрации, корица от скъпа кожа, дърво, дори от слонова кост. Съществуват и миниатюрни книжки – амулети“, посочва проф. Бенбасат.

По думите му „някои книжки са толкова малки, че трябва да се държат с пинцета, да се четат и разглеждат с лупа. Други могат да се скрият в шепа, трети се събират върху дланта на ръката. Размерите често са приумица, могат да се отдадат на каприз, ала при всички случаи изявяват високия професионализъм на създателите на миниатюрите, силно интригуващ, ако не и изумяващ“.

В експозицията са представени и хибридни издания. „Названието им е „буклет“(booklet) – „книгоподобия“. Повечето представляват комбинация между форма на книга и албум-„хармоника“, разтваряш и виждаш например изгледи от градове и държави. Такъв тип „буклети“ могат да бъдат комбинирани с магнит, за да се украсяват с тях метални повърхности. Големи серии от тях са произведени у нас. Не бива да се отминават и миниатюрните календарчета, бележници и вещи, които наподобяват книги“, обяснява проф. Бенбасат.

Най-старите образци в изложбата „Малката голяма книга“ са от началото на ХIХ век. Най-новите са издадени през настоящата година.

Изложбата може да бъде разгледана до 30 октомври 2022 г.

МАЛКАТА ГОЛЯМА КНИГА, Проф. д-р Алберт Бенбасат

"Не съм колекционер, тая лудост, както я определя Ярослав Хашек в романа си „Приключенията на добрия войник Швейк“ (имайки предвид филателистите), слава богу, не ме е обземала. Обичам книгите, повече старите, но събирам всякакви – и за работа, и за удоволствие. От известен брой години (май десет) ме вълнуват миниатюрните книжки. Събрал съм колкото за малък музей, който никога няма да бъде открит за посещения, но реших поне изложба да направя.

Но как се случи всичко? По професионални причини преди десетина години посетих Франкфуртския панаир на книгата – най-големия и най-престижния в света. Зашеметен обикалях щандовете на големи и малки издателства от всички краища на Земята, захласвах се по чудесата на Гутенберговата вселена, убеждавах се и се обвинявах, колко малко я познавам, въпреки че преподавам на студенти, пиша по разни въпроси на книгоиздаването и литературата, купувам стари и нови книги, разгръщам, разрязвам страници, чета… Но видяното във Франкфурт надхвърляше опита и фантазията ми. Как да обозреш всичко това?! То е трудно за възприемане, уморително, умопомрачително даже, след час-два главата ти почва да пуши, завива ти се свят, трябва да поседнеш и да отпочинеш с кафе или друго ободрително питие. Места за отмора имаше в изобилие.

Ала и да искаш да купиш книга на панаира във Франкфурт, не се продава, такива са правилата. По-добре, мисля си си, знаейки с колко евро разполагам. Поне на студентите ще разказвам, като се върна. По едно време се озовавам пред една въртяща се полица, на която са наредени серия миниатюрни книжки, направо бижута – в твърди корици, почти кубчета на Рубик, но всяка с различен цвят, украси и илюстрации, представят английски автори-класици на родния им език в адаптиран вид. Най-отгоре пише: „Не взимайте, моля!“. Учтиво напомняне за евентуална злоупотреба отстрана на невъздържани ценители. Надписът обаче ми подейства стимулиращо. Забраненият плод е най-желан, както се казва. Посягам и вземам един мъничък Шекспир, разглеждам го, галя го, накрая го пъхам в джоб, въобразявайки си, че никой не ме вижда. Няма как да не са ме забелязали, околовръст бе пълно с камери. Но не ме разкриха и санкционираха. Спестиха ми срама, добри хора – а и незначителната им загуба не си струваше. Отнесох си книжката в България, показах я на студентите и на моята четиригодишна тогава внучка Ани, която по-късно щом чуеше за Шекспир, разправяше: „Аз тоя Шекспир го познавам“.

Така се започна. Радвах се на нелегалната своя придобивка, изучавах я. Потърсих в библиотеката си други миниатюрни издания. Намерих само две-три, една старичка и оръфана българска, една красива руски, едно речниче. Толкова. Явно не бях се впечатлявал достатъчно от подобни „формати“. Дали този факт ме амбицира?! Едва ли. По-скоро тайнственото послание, което носеха тези артефакти, свърши своето. Въпросът – как е направена тази красота? – започна да ме вълнува. Втори въпрос – защо е направена? Това книга за четене ли е, или книга за наслада на очите? Играчка, утилитарен предмет, или произведение на изкуството? Или – по-вероятно – и трите. Във всеки случай, в миниатюрното издание се криеше нещо омайващо, магическо, фантасмагорично.

Започнах да обикалям книжарниците – както тия за нови книги, така и антикварните. Купувах. Подаряваха ми. В чужбина същото – Франция, Италия, Испания, Турция, Гърция, Израел, а и другаде. Пазарях се с букинисти, измолвах си отстъпки. Това вече е колекционерство. Лудост?! Не, това страст, според мен безопасна и полезна и за душата, и за науката. Не знам колко миниатюрни книжки съм събрал, предпочитам да не ги броя, в броенето има нещо маниакално, може би комплексарско. Има хора, които се хвалят – имам пет хиляди тома, даже десет хиляди. Значи тоя човек ден след ден си брои и записва колко книги притежава. Сигурно си подхранва егото. Няма как да ги прочете, пък и не в прочитането на всичките книги в твоята библиотека е смисълът на притежаването им. Смисълът е в тяхното въздействие върху съзнанието, респективно подсъзнанието. Книгите, прочетени и непрочетени, стоящи върху лавиците, излъчват аура, носят флуиди, които по някакъв начин ти попиваш в себе си. Изказах тая мисъл в едно мое писание, по-късно видях, че Умберто Еко също я е изказал, което ме зарадва – мислим в една посока с великия мислител.

Глезотия, ще кажете, кому служи туй „библò”? „Това не го броя за книга!” – категоричен е един мой приятел антиквар, с когото си пием кафето в любимото ни софийско бистро. За някои хора всичко по-малогабаритно от „Капиталът“ на Карл Маркс не заслужава да се нарече книга. Аз разсъждавам другояче. Миниатюрните книжки са хем книги, хем нежни статуетки, срамежливо съблазнителни, колкото показващи, толкова и криещи. Изваяни са със сложни деликатни инструменти, изискващи часовникарска прецизност; швейцарски механизъм, който трябва да постигне съвършената еротика на сливането между духовно и телесно мъжко-женско начало. Книжен андрогин. Книжен клавесин. Адреналин. Миниатюрните книжки можеш да ги четеш, но по-добре само да ги съзерцаваш, обладавайки ги визуално и емоционално.

Нарекох изложбата си „МАЛКАТА ГОЛЯМА КНИГА“. Какво съдържа тя? Като количество – грубо казано между 300 и 400 бройки, не мога точно да кажа. Някои от миниатюрните книжки са с чисто практическо предназначение – например речници, които ни помагат да се справяме с езиците. Те невинаги са красиви, но са верни на своите стопани, служат им до последния си дъх. Сменяли са собствеността си, предавани са от поколение на поколение. Поради което доста от показаните тук мини речничета изглегдат уморени и износени. Което ги прави още по-ценни.

Друга голяма група миниатюри са посветени на вярата в Бога, на светци и пророци – Стар и Нов завет, молитвеници, жития, проповеди. Предназначени са и за възрастни, и за деца. Между тях има прекрасни образци, изключителна ювелирна изработка, със закопчалка, обков, инкрустации, илюстрации, корица от скъпа кожа, дърво, дори от слонова кост. Съществуват и миниатюрни книжки – амулети. Носят се, за да предпазват от злини, болести, магии… Богати хора, аристократи и владетели са притежавали най-луксозните религиозни книжки, изрисувани и обковани със злато, сребро и скъпоценни камъни.

Има и миниатюрни манускрипти – специална поръчка и филигранно изпълнение, съкровища и едновременно скъпи играчки. През късното Средновековие (XIII-XIV в.) са създавани миниатюрни молитвеници и часослови, които са носени в дрехите при пътуване. Дами от висшето общество са ги ползвали, криейки ги в ръкавиците си, за да се отдадат на дневни молитви. Да придобиеш такъв уникат днес е почти невъзможно, отделни образци се пазят в световни библиотеки и музеи. За съжаление, и аз не притежавам. За по-малко заможните хора, както и за бедните, книжките, посветени на вярата, са по-скромни, но това не намалява тяхната стойност. Защото са хем красиви, хем облагородяващи. И друго, което е много важно. Религиите може да враждуват помежду си, може да предизвикват войни, да преследват и убиват хора, но миниатюрните религиозни книжки съжителстват в мир и носят душевна благодат.

Книгите често служат на политиката и идеологията. И миниатюрните услужливо се подчиняват на тази функция. Можете да се убедите, когато разгледате тази част на изложбата – образци, издавани по времето на социализма. Възвеличаване, безсмъртие на водачите – това е целта на разпространяването им. Вярност към идеята, кажи-речи религиозна вяра, подчинение, това внушават. Фетишизират вождовете на световния пролетариат, убедеността в тяхната чистота и непогрешимост. Тук са Карл Маркс, Фридрих Енгелс, В. И. Ленин, Леонид Брежнев, Димитър Благоев, Георги Димитров, Георги Кирков, Васил Коларов, Тодор Живков. Освен това: революцията, „Априлската линия“, годишнини от комунистическата победа, успехите на народното стопанство и социалистическото строителство. Също – конгреси, юбилеи, исторически партийни събития. И т.н. Със своята красивост, дори миловидност, тези миниатюрни книжки трябва да радват, да внушават вяра и обич. Днес малицина вярват в посланията им, а останалите само им се възхищаваме, оценяваме майсторството при направата им.

Художествената литература е силно застъпена – поезия и проза. Съчетание на изящно слово с изящна издателска работа. Великолепни илюстровани миниатюрни литературни издания се правят по целия свят. Издават се най-вече класиците, но се срещат и по-съвременни автори. В изложбата ще видите български, руски, украински, френски, немски, английски, швейцарски, италиански, испански, чешки, словашки, полски, унгарски, сръбски... Сигурно има и други, които пропускам да спомена. Много ценя трите миниатюрни издания на „Малкия принц“: английско, немско и сръбско, илюстрирани както е оригиналът на Екзюпери.

Разнообразието във вида, съдържанието и размера обаче е огромно, трудно обозримо. Някои книжки са толкова малки, че трябва да се държат с пинсета, да се четат и разглеждат с лупа. Други могат да се скрият в шепа, трети се събират върху дланта на ръката. Размерите често са приумица, могат да се отдадат на каприз, ала при всички случаи изявяват високия професионализъм на създателите на миниатюрите, силно интригуващ, ако не и изумяващ.

Освен изброените в съдържателен план типове книжки, има също миниатюрни детски издания, книжки за подарък и сувенирни книжки – пожелания, мъдри мисли, поучения, съвети, притчи, афоризми, гадания, дори магьосничество. Има множество книжки за изкуството и науката (в т.ч. изкуството и науката за книгата), за видни учени, исторически и културни личности, книжки, разказващи за страни и народи, книжки, цели серии, за животни и растения, книжки с красиви изгледи, книжки за кулинария. Има и едни особени, хибридни издания – хем книжки, хем не съвсем. Названието им е „буклет“ (booklet) – „книгоподибия“. Повечето представляват комбинация между форма на книга и албум-„хармоника“, разтваряш и виждаш например изгледи от градове и държави. Такъв тип „буклети“ могат да бъдат комбинирани с магнит, за да се украсяват с тях метални повърхности. Големи серии от тях са произведени у нас. Не бива да се отминават и миниатюрните календарчета, бележници и вещи, които наподобяват книги.

Най-старите образци в изложбата „Малката голяма книга“ са от началото на ХIХ век. Най-новите са издадени през настоящата година. И едните, и другите заслужават нашето внимание. По тях можем да проследим как се развива трацицията на книжната миниатюра през последните столетия. Самата култура на книгата, най-великото откритие на човечеството, се корени в нейното изобретяване през дълбоката древност, но се усъвършенства непрекъснато. Новите мини книжки ще остареят – което ще ги направи още по-ценни. Изобретателност, иновативност, естетика, чувство за непреходност, съчетаване на духовното, съдържателното, с телесното и стоковото начало – това е ръководело и ръководи създателите на миниатюрните книжки. Насладете им се!