Тя се казва Лейля, но в Банско клиентите, приятелите и роднините я наричат Лили. Гласът й звучи като на човек, който не търпи компромиси и сутрин започва да ехти още с отварянето на семейната механа „Пицина“ в стария квартал на курортното градче.

От 15 години Лили и съпругът й Чичо Жоро посрещат гладни гости и ги изпращат сити и весели. Защото оптимистичният й дух заразително се предава на клиентите заедно с вкусните гозби.

Лили обаче не е банска баба, нито пък Чичо Жоро е бански старец. Лили-Лейля е родена в сърцето на Стария Несебър. Живописната къща на семейството й и до днес е един от най-известните кулинарни обекти в морския курорт. В нея се намира прочутата сладкарница „Ориент“. Лили, която има диплома и за сладкар, е работила в шекерджийницата още като дете. Сега там създават вкусни баклави и сладки глезотийки нейната майка, сестра ѝ и племенниците ѝ. Брат ѝ пък е хванал съседното рибно ресторантче и също върти бизнес.

А Лили с Чичо Жоро готвят чомлек, капама и банска наденица насред склоновете на Пирин. Е, "облагородили" са леко банските рецепти с несебърско-варненски привкус, но от това са станали още по-хубави, хвалят ги клиентите.

Преди 15 години двамата разбрали, че късият сезон на морето не може да изхрани голямото им семейство, дори да въртиш бизнес в сърцето на Стария Несебър. Големият им син Мюрен станал успешен адвокат в Единбург, където се занимавал с недвижими имоти. Той купил малката механа „Пицина“ и им дал възможност да работят. В ролята на главен готвач е влезнал малкият им син Метин, заради дългогодишния му стаж в ресторантите на „Белла Италия“ в Брайтън и Лондон.

Покрай двамата си сина Лили също е понаучила английски. За езика й помогнал 6-месечен гурбет на Острова, където помагала на синовете си. „Малко смесвам английски и български думи, но важното е, че  разбирам какво искат клиентите, а и те мен разбират“, казва Лили. Затова в механата сядат колкото българи, толкова и чужденци. Често идват гости от Единбург, приятели на големия й син, които много са слушали за мама Лили и чичо Жоро и автентичната им механа в Банско. И винаги отнасят хубави спомени и поздрави за сина им в Шотландия.

Като била малка Лили мечтаела да стане учителка. Три пъти кандидатствала в университета, но все не я приемали. Едва след третия път й подсказали, че няма смисъл да продължава, защото баща й се бил отказал да членува в БКП. Лейля обаче не се отчаяла и кандидатствала в техникума по обществено хранене в Слънчев бряг. Така се сдобила с диплом по международен туризъм. Там съдбата, с помощта на двамата класни ръководители, сватосала Лейля и Мюмюн и надула платната в правилната посока.

„По комунизма имаше 6 месеца курорт на морето и 6 месеца на планината. Сега морският ни сезон е едва 3 месеца, зимният е без прекъсване. Тогава имаше по-добра организация, всичко беше осигурено и гарантирано. Днес туризмът ни е „орел, рак и щука“ и хората предпочетоха Турция и Гърция“, ядосва се Лили, защото е убедена, че родината й има много по-добри туристически възможности.

Лили признава, че се чувства истински щастлива като готвач и сервитьор в Банско, но много й липсва родния Несебър и морето. Затова, докато сервира и разговаря с клиентите си, не се сдържа да покаже малка картина с родната ѝ несебърска къща, която стои на видно място в банската механа.

Освен с несебърския си произход, Лили-Лейля се гордее, че е българка и от сърце се ядосва, когато някой западняк се отнася пренебрежително към българите. „Те не знаят много за нас. Не знаят, че сме много стар народ, който е бил провинция на Атлантида и има велика история!“.

Лили е убедена, че в момента България е „ушите и сърцето на цялата планета, а Пирин планина и в момента я зарежда с положителната си енергия“. Казва, че за нея парите никога не са били най-важното в този живот, а духовното и обичта към Бог и висшите сили, които променят планетата към добро. Животът остана само за смелите, които се обичат.

Затова любовта й към Несебър и Пирин натежава везната в сърцето й ту в едната, ту в другата посока. Сега чака с нетърпение края на летния сезон, когато ще се прибере да си почине за кратко при мама в родната си несебърска къща. И защото не може да стои със скръстени ръце, отсега се заканва да затвори в бурканите и малко туршия и корнишони за зимата.