Корпоративна търговска банка (КТБ) е била лишена от справедлив съдебен процес при делото за отнемането на лиценза ѝ. Погазено е и правото на собственост на акционерите. Това постанови единодушно Европейският съд по правата на човека (пълния текст на решението виж тук) по жалба на бившите изпълнителни директори на обявената в несъстоятелност банка, съобщи сайтът за правна информация Lex.BG.

Както е известно, през 2014 г. БНБ отне лиценза на КТБ (първо я постави под специален надзор). Това решение на централната банка беше оспорено пред Върховния административен съд (ВАС) от основните акционери в КТБ, включително мажоритарният „Бромак“ (собственост на Цветан Василев). В две последователни определения ВАС обаче прие, че нито акционерите, нито членовете на ръководството на банката имат право да обжалват решението за отнемане на лиценза, защото не са страни в административното правоотношение и не са адресати на оспорения административен акт (определенията на ВАС виж тук и тук, единствено съдия Соня Янкулова, днес конституционен съдия, застъпи в особено мнение изразената днес от ЕСПЧ позиция). Съдът прие, че само назначените незабавно след поставянето на КТБ под специален надзор квестори могат да я представляват по делата за лиценза.

Отнемането на лиценза на банката е предпоставка тя да бъде обявена в несъстоятелност и именно след окончателното му потвърждаване от съда се разви делото за фалита на КТБ.

Днешното решение на съда в Страсбург е основание за отмяна (чл. 239, т. 6 АПК) на определението на ВАС, с което беше потвърдено отнемането на лиценза на КТБ. Самият ЕСПЧ пише, че именно отварянето наново на делото за лиценза е най-подходящият начин за отстраняване на констатираното от него нарушение. Но подчертава: „В същото време изпълнението на решенията на ЕСПЧ не трябва неправомерно да нарушава принципите на сила на пресъдено нещо и на правната сигурност в гражданския процес, по-специално когато съдебните спорове засягат трети лица, чиито законни интереси трябва да бъдат защитени“. Съдът в Страсбург пише, че фактът, че са минали 7 години от постановяването на окончателното определение на ВАС за отнемането на лиценза също е съществено съображение.

„Няма съмнение, че решението за отнемане на лиценза на КТБ и последвалото ѝ обявяване в несъстоятелност преди повече от седем години, са засегнали много други лица, като клиенти и кредитори на КТБ, както и финансовата система на България като цяло. Въпреки че единственият начин да се коригира нарушението на член 6 § 1 от Конвенцията, свързано с липсата на ясна и практическа възможност за самата КТБ да търси и получи подходящ съдебен контрол на отнемането на лиценза ѝ, е да ѝ се даде такава възможност, не следва непременно, че формата на правна защита след евентуална констатация, че решението на БНБ да отнеме лиценза на КТБ е незаконосъобразно или необосновано, трябва да се състои в отмяна на това решение и на неговите последици, а не в присъждане на обезщетение. Съгласно международното публично право правилото е реституция (съгласно член 46 § 1 от Конвенцията), но не и когато извършването ѝ е материално невъзможно или би довело до тежест, която е непропорционална на произтичащата от нея полза“, заявява ЕСПЧ.

Съдът в Страсбург отхвърля искането на КТБ на акционерите ѝ да бъде присъдено обезщетение от над 5,3 млрд. лева за имуществени вреди. Той обяснява, че не е ясно какъв би бил резултатът, ако е имало справедлив процес, но както става ясно сам намеква, че след произнасянето му може да последват компенсации.

В решението се отхвърля възприетото от българските съдилища, че само квесторите могат да представляват банката по делото за отнемането на лиценза ѝ, като се подчертава, че те се назначават от същата институция, която го е отнела – БНБ, и следователно са зависими от нея.

ЕСПЧ заявява, че законодателството в България – Законът за кредитните институции (ЗКИ), както и начинът, по който то е тълкувано и приложено от българския съд са довели до погазване на правото на справедлив съдебен процес на КТБ, а от там и на правото на собственост.

По отношение на законодателството ЕСПЧ прави специален коментар. „Тъй като това е третото дело срещу България (предишните две са „Капитал Банк” АД и „Международна банка за търговия и развитие” АД), в което възникват въпроси по отношение на начина, по който отнемането на лиценза на банка на основание на неплатежоспособност и произтичащото от това производство по ликвидация са уредени от българското законодателство, изглежда уместно Съдът да даде някои указания за това как нарушения от вида, открити тук, трябва да бъдат избегнати в бъдеще“, пише съдът в Страсбург.

„Нарушението на член 6 § 1 от Конвенцията, произтичащо от липсата на ясна и практическа възможност за самата КТБ да търси и получи съдебен контрол на отнемането на лиценза ѝ, е резултат, в зависимост от това как се разглежда въпросът, или от празнота в съответното законодателство, или от начина, по който Върховният административен съд е тълкувал и прилагал това законодателство. Не е задача на Съда да каже дали едното или другото трябва да се промени, за да се избегнат бъдещи нарушения от този вид. Но България трябва да предприеме стъпки, за да гарантира, че банка, чийто лиценз е бил отнет, може пряко и независимо да поиска и получи ефективен съдебен контрол на тази мярка“, заявява ЕСПЧ.

И посочва, че България задължително трябва да промени чл. 11, ал. 3 и чл. 16, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. Що се отнася до проблемите, произтичащи от ЗКИ, съдът в Страсбург констатира, че с измененията през 2021 г. проблемът е премахнат.