Ген. Венцислав Мутафчийски: Към нас се задава епидемия с невиждана ярост в човешката история!

Пълен текст на извънредното изявление в 20 ч. на 14 март на ген.-майор д-р Венцислав Мутафчийски – председател на Националния оперативен щаб в Министерския съвет (пълен текст), излъчено по националните телевизии в България:

Във връзка с коронавирус епидемията, а всъщност тя е пандемия... В нашата страна са регистрирани 41 случая на коронавирус инфектирани. За последните часове бройката се увеличи на 10 за деня. Повече от 200 проби са изследвани за денонощието. На практика с 30% увеличихме броя на заболяванията си за един ден. В последните часове в такива големи държави, знакови в Европа – в Германия заболелите се увеличиха с 50%, огромен брой новозаболели. Цяла Европа налага безпрецедентни мерки, въпреки ясното съзнание за икономическия ефект от тези мерки. Всъщност, въпросът е за физическото оцеляване на населението на Европа и на света. И то в една особено чувствителна и беззащитна част от населението, каквото са възрастните хора, хората с хронични заболявания и с други, придружаващи заболявания. Слава Богу, децата ни са пощадени – ние българите сме особено чувствителни към нашите деца. Но бих казал, че не по-малко чувствителни сме към нашите родители и към нашите баби и дядовци и всички възрастни хора.

Наложените мерки през последното денонощие като че ли не дават задоволителен резултат. Ще споделя мои лични впечатления. Днес на централни места в София животът като че ли продължаваше без никакви смущения. Може би това е добре, че нашата нация има кураж, но не бива в никакъв случай да бъдем лекомислени.

Към нас се задава една епидемия, която е с невиждана ярост досега в човешката история. Ние трябва да бъдем изключително отговорни към нас самите, към нашите близки, към нашите възрастни родители, към нашите приятели, към нашите колеги.

Впечатленията са, че изпаднахме в дребнотемие след обявяването на мерките. Измести се фокуса на вниманието в такива теми от рода на „дали фризьорските салони ще работят?“ или магазина за пирони. Това показва, че не сме узрели още и не знаем какво ни предстои.

Предстоят ни времена на изпитания, които не са само икономически. Ще се загубят човешки животи. И то на тези, които много обичаме – тези, които са ни дали живота, тези, които са ни отгледали, тези, които са треперели над нас, когато сме били малки и са ни гледали как израстваме пред очите им. Тези – които се гордеят с нашите успехи. Ние не бива да ги разочароваме в нашето безхаберие!

Уважаеми дами и господа, с цялата отговорност стоя пред вас и ще предложа на Министерски съвет да приложи възможно най-крутите мерки. Разбира се, не бива да се посяга на това, без което не можем – това са магазините за хранителни стоки, това са аптеките. И, моля ви, не ме питайте за фризьорския салон. Защото това ще значи, че вие изобщо не сте разбрали за какво става въпрос.

Цял ден получавам обаждания – какво ще стане с фитнес залата ми? Какво ще стане с павилиончето за банички? И аз им отговарям – опитайте се да спасите вашите възрастни родители. Опитайте се да спасите вашите баби и дядовци. Вашето магазинче ще оцелее след като отмине тази буря. Но да си дадем шанс да отмине с по-малко загуби.

Фокусът на всичко това, което се прави, на мерките, които се взимат е, че трябва да намалим яростта на това, което идва към нас. Да снижим кривата, за да може здравната ни система да оцелее, да поема всички нуждаещи се. Да не се налага да правим тежки избори кой ще умре и кой ще живее, защото нямаме апарати. Да не правим тежките избори кой ще ни лекува.

Гледах покъртителни снимки, а всъщност, предполагам и вие, от болниците в Италия, от болниците в Китай, където колегите се намират на края на силите си. Където се разболяват, където умират, грижейки се за своите пациенти и със сигурност не си задават въпроса дали фризьорския им салон работи.

Осъзнавам цялата си отговорност, след като казвам това, което чухте. Благодаря ви за вниманието.

...Казах какво ще предложим – да останат да работят само хранителните магазини, аптеките, бензиностанциите, банките, застрахователните компании. Остава да работи държавата, с нейните институции.  Това е.

Знаете ли колко трудно ми беше да изляза сега тук. Защото знам, какви въпроси ще възбуди това нещо и какви бури от емоции ще има във всеки един от вас. Надявам се да съм ги предизвикал. Защото по този начин вие няма да излезете утре.

Имаше един много интересен шарж със моята снимка – „Отиваме на купон. – Не, не отивате!“. Не е време за купон! Благодаря ви.

Текста дешифрира Стоян Стратиев