Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изразиха несъгласието си във връзка с публикувания за обществено обсъждане Законопроект за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. Те настояват за оттегляне на предложения законопроект и изработването на нов закон с помощта на  широко експертно и обществено участие.“ Предложеният закон е в ущърб на 3,5 милиона собственици на земи в България,  нарушава Конституцията на страната и влошава отношенията между собственици и ползватели.“, казва председателят на БАСЗЗ – Стайко Стайков. В асоциацията членуват 31 компании, които обработват 2 млн. декара масиви и са собственици на 4 млн. декара земеделска земя.

В становището на Националната асоциация на зърнопроизводителите пък се посочва, че в този си вид Законопроектът не само не решава настоящите проблеми в сектора, но и създава предпоставки за нови. Според браншовата организация се очертава опасност за установяване на трайна несигурност и липса на предвидимост при ползването на земеделската земя. Становището на браншовите организации относно законопроекта е изпратено до министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, зам.-министър Вергиния Кръстева и до Дирекция „Поземлени отношения и комасация.

Слабите места в законопроекта От БАСЗЗ не подкрепят изложената в закона философия за регулиране на поземлените отношения. Според асоциацията основно се нарушават правата на чуждестранните играчи на българския пазар на земя, както и на българските собственици. Основна слабост на проектозакона, според тях е, че се въвеждат модели на управление на поземлените отношения, базиращи се на административно-командно начало, като се пренебрегва принципа на неприкосновеност на частната собственост и на свободно договаряне. Това, от своя страна,  връща обществото 30 години назад, се казва в писмото на браншовата организация до Министерство на земеделието. Собствениците на земи са открили в предложения проектозакон и правила, които са в противовес с правото на Европейския съюз и в частност на принципите за свободно движение на капитали. Те откриват противоречие и с действащи български закони като Закона за публичното предлагане на ценни книжа и Закона за дружествата със специална инвестиционнна цел, заради изваждането от гражданския оборот на  публичните компании, независимо че те са сред най-регулираните и контролирани правни субекти. В този смисъл предложеният законопроект, ако бъде приет, носи в себе си заряд да нанесе непоправими икономически вреди за България, смятат от асоциацията. Те възразяват и срещу това, че процедурата по уедряване по собственост ще бъде от преките компетенции на общинските служби по земеделие.“Неяснотата по отношение на източника на финансиране на процедурите по уедряване може да доведе до ущърб и за собствениците, и до загуба от близо 2 милиарда лева от такси и данъци по прехвърляне в полза на държавата, общините и други участници в процеса по уедряване“, се казва в писмото на БАСЗЗ.

Според НАЗ Глава 7-ма от законопроекта усложнява комасираното ползване на земеделска земя, като налага тежки административни правила и фиксира невъзможни срокове. От там апелират проектозаконът да бъде изцяло преразгледан и преработен, като се вземат предвид реалностите в българското земеделие. 

Тенденции на пазара на земя От началото на 2019 г. не се забелязва напрежение на пазара на земя. Реализирани са сравнително малко сделки, не се появяват и големи инвеститори, казва председателят на БАСЗЗ Стайко Стайков. Според него пазарът ще се запази до края на годината, а очаквания ръст на цената на земята след месеците март и април е минимален – 5%. Търсят се основно големи парцели, които се ползват за трайни насаждения. Най-висока остава цената на земята в Добричко – там тя стига до 2000 лв/дка. От Бургас до Пловдив цените на земята се движат в порядъка между 800 - 1200 лева. В Старозагорско цената на земята е около 1100 лева, рядко стига до 1500 лв/дка. Продължават да се увеличават насажденията от лавандула, заради широкото ѝ приложение, отбелязват от браншовата организация. През последните години се забелязва бум на насажденията от нахут, макар че през 2018 г. цената му се е сринала. Тази година цената на пшеницата отбелязва ръст от около 10-15%. В момента килограм пшеница се купува за 34 ст/кг, докато през миналата година цената и не е надминавала 30 ст/кг, посочват от браншовата организация. По-лошите климатични условия в света и сравнително ниските добиви през миналата година, са появлияли и на цената ѝ. Като износител на глава от населението България запазва първото място в света  по износ на слънчоглед.