Новини от област Стара Загора и България

Добре дошли в Каламици или краят на безплатните чадъри в Гърция

13805 14/07/2022 10:00 Туризъм Почивка
Добре дошли в Каламици или краят на безплатните чадъри в Гърция
Стоян СТРАТИЕВ Стоян СТРАТИЕВ

Когато преди 13 години стъпих на плажа в Каламици, онемях от дивата красота на това малко кътче от планетата Земя. Целият плаж на това чудно място на върха на Ситония беше свободен и чист като сълза. Имаше само двайсетина чадъра със шезлонги, които човек можеше да ползва срещу кафе или бира за 2 - 3 евро от близката таверна. А те бяха две – прочутите плажни ресторантчета „Зорбас“ и „Георгакис“. И до днес са си само те. В тях порциите остават малко по-големи, храната качествена, а обслужването бързо. Е, цените са „скочили“ с по 1-2 евро, но на фона на цялата инфлация поскъпването е незабележимо. Повечето туристи по онова време предпочитаха да ползват собствени чадъри.

Днес Каламици все повече добива вид на луксозен курорт. С привличането на още и още туристи, чадърите с консумация по плажа на малкото селище никнат като гъби след дъжд. По сравнително късата плажна ивица (в това ѝ е чарът) свободните зони за ползване на собствен чадър са останали едва няколко.

С чадъри под наем отдавна е покрито и едно от емблематичните маста на Каламици - пясъчният хълм срещу малкото скално островче. Точно този плаж преди три лета наруши неписаното гръцко правило, че за чадър и шезлонги не се плаща и въведе такса от 5 евро. „Българска работа“ – коментираха тогава изненаданите българи, насочвайки се към останалите барчета, в които чадърите все още се ползваха само срещу консумация.

Днес усетих още една промяна. До миналата година плажът в Каламици беше завладян почти изцяло от български туристи. В съседното до курорта градче Сарти рядко ще чуеш българска реч, погълната в морето от сърби, германци, гърци, македонци, унгарци и дори италианци и турци. Каламици обаче си беше изцяло софийска територия. Дори се чу, че българи държат чадърите с безпрецедентните такси.

Този юли плажът в Каламици ни посреща още по-променен и почти без българи. По традиция се насочваме към далечния му край, където са закотвени рибарските лодки, защото там винаги е било спокойно и екзотично. Вместо с добре дошли, сервитьорката ни предупреждава, че за чадър с два шезлонга се плаща такса от 5 евро. Освен това трябва да поръчаме обичайните питиета или нещо друго. Съгласяваме се не особено охотно. Плащаме с усещането, че чисто по български „сме се набутали“ – вероятно съседните чадъри са без такса?

След няколко часа гмуркане и плажни удоволствия решаваме да се разходим наоколо. Любопитството ме кара да спра още при първата група чадъри и да попитам има ли такса освен консумацията. Сто на сто и тук ще ми поискат 5 евро, мисля си. Да, отговаря човекът – таксата е фифтийн юро. Колкооо? 15 евро?! Цифрата надминава всичките ми очаквания.

Ами то колкото в България. У нас, обаче, като си платиш таксата, никой не те натиска да си поръчваш и нещо от менюто. Поне така беше. В Каламици ме предупреждават, че освен таксата трябва да направя и обичайните поръчки. По чадърите с големи букви е написано, че клиентите нямат право да консумират продукти, които не са закупени от заведението.

Въпросното барче е към прословутия дайвинг център на Каламици, любимо място предимно за германски туристи. Забелязвам, че повечето от шезлонгите са заключени и няма никакви потребители. Ето, казвам си самодоволно, никой не иска да им плаща 15 евро. Явно пазят плажа само за собствени клиенти.

Продължавам към следващата група чадъри, където почти всичко е заето. Уви, на всеки чадър заедно с менюто откривам окачена бележка, че има такса за ползване от 10 евро.

Следващата група чадъри е по-луксозна – таксата съответно - отново 15 евро. Стигам и до последните чадъри срещу скалното островче – и тук има такса от 10 евро, но пак е пълно с хора. Почти няма свободен чадър!

Моята такса от 5 евро на плажчето до лодките вече ми изглежда като луда далавера. Дори и тя, обаче, явно отблъсква потребителите на това място. От 21 чадъра бяха заети само 5. А миналата година, закъснееш ли, нямаше свободен чадър.

Таксите идват в повече най-вече за семействата с малки деца. А на Халкидики те са болшинство. Спане, храна, лакомства, покупки – само такси за чадър им липсват на младите семейства. Затова те са обичайните потребители на свободните зони. Един от татковците обаче е забил чадъра си в пясъка пред платената зона. Следва луд скандал със съдържателите на барчето. Таткото е грък и се инати. Но компромис няма дори за своите - гонят го.

Отиваме на обяд в една от таверните на плажа. Питам съдържателя – какво става? Защо се появиха тези такси за чадърите? Станало е като в България, че и по-зле.

„Няма как, отговаря ми – цените на всички неща скочиха – дизелът, тока, продуктите, заплатите. Освен това плащам рента за всяка маса на таверната – 50 000 евро! Мицотакис си кара велосипеда и хич не му пука как се оправям“, ядосва се той.

Денят свършва и потегляме обратно към Сарти, където сме отседнали. Чадърите по плажа тук нямат такса. Все още. Питиетата са скочили с по евро-две, но не прави впечатление. Все пак, на някои места сервитьорите любезно те подканят да си поръчаш втори, трети път. Ех, остана в миналото времето, когато вземаш едно фрапе и целия ден се търкаляш доволно по шезлонга.

Все по-осезаеми са и опитите за „ощипване“ в сметката. На два пъти ни се случи да дадем по-голяма банкнота и да ни върнат „случайно“ с 10 евро по-малко. В една от таверните до кея в Неа Мармара пък откровено „объркаха сметката с тази на съседната маса“ и се оказахме с 15 евро отгоре. Затова, бройте си рестото, особено, когато не ви дадат касов бон, а само бележка с неразбираеми драсканици с химикалка.

В историята вече са и прословутите гръцки подаръци – безплатна вода и хляб, които сервират още със сядането. В много от таверните те са се превърнали в задължение – слагат ти ги на масата и ти ги прихващат в сметката по 2 евро без дори да те попитат искаш ли ги или не. Останал е само подаръкът десерт, но и това не е сигурно. Не очаквайте домашно приготвени сладкиши като някога. Днес и парченце диня или пъпеш да ти сервират накрая си е комплимент.

Всичко изредено по-нагоре обаче не означава, че Гърция е изгубила чара си на прекрасна лятна дестинация. Обичайната любезност, бързо обслужване, качествена храна и точни сметки продължават да бъдат характерни в повечето места на гръцките курорти, особено ако са на по-отдалечено разстояние от България.

Дали така ще остане и през следващото лято или „българските такси“ за чадърите и характерното за родното Черноморие щипене в сметките ще завладее и южната ни съседка, предстои да видим.

Коментари към новината

Още новини от Туризъм