Специалният гост на кинофестивала „Златната липа“ Георги Мамалев пристигна днес в Алеята на липите кипящ от енергия и в отлично настроение, за да открие официално своя зведна плоча и посади по традиция липова фиданка. Дръвчето се оказа вече посадено по молба на актьора, който призна, че от месец го мъчат болки в кръста, но обеща да идва редовно в Стара Загора да си го окопава, а когато цъфне, да си бере от него липов цвят за зимата.

Откриването на звездната плоча се случи на музикалния фон на финалната песен от култовата комедия „Оркестър без име“ в акустично изпълнение на група „Лингва Корд“, съставена от студенти от Софийския университет, които специално бяха дошли за събитието в Стара Загора.

Така името на Георги Мамалев вече глее в Алеята на липите до това на останалите специални гости от предишните издания на „Златната липа“ - Мария Статулова (2013), Джанкарло Джанини (2014), Васил Махайлов (2015), Татяна Лолова (2016), Гинка Станчева (2017), Васил Банов (2018), Ян Енглерт (2019), Владимир Пенев (2020).

Мамалев се скъса да разказва смешки и да прави скечове, още докато чакаше за живо включване по една от националните телевизии и продължи да го прави в продължение на близо час, докато даваше пресконференция за журналисти и за свои почитатели и приятели. Сърцатият актьор не се стърпя и както говореше, изведнъж влезе в ролята на Големанов, която в момента играе на сцената на Народния театър, и изкара половин монолог.

„Това беше една от мечтаните ми роли, другата е на чиновникът от „Сако от велур“ на Станислав Стратиев. Гледал съм и двете представления с Георги Калоянчев в тези роли над 20 пъти и беше голяма моя мечта и аз да бъда един ден като моя кумир на сцената“, призна Мамалев.

„Талантливият човек е задължен да опазва и развива своя талант, да поддържа пламъчето му и да бъде благодарен, че му е даден този талант. Защото има такива хора, на които нещата им се получават лесно и красиво - дали ще е художник, музикант или актьор. В един момент публиката забелязва точно теб и иска точно тебе да гледа. Но талантливият човек не трябва да си играе със свещта на своя талант, а да го пази, за да свети той колкото се може по-дълго“, смята Мамалев.

„Тук е мястото да вметна онази знаменита фраза – „Помогнете на талантливия - некадърния сам ще се оправи“, допълни го известният кинокритик Божидар Банов, който миналата година беше председател на журито на „Златната липа“.

Мамалев е убеден, че и най-големият талант има нужда да бъде открит и подкрепен. Затова актьорът е изключително благодарен на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков, които го канят да се снима във филм още преди да са го приели във ВИТИЗ.

Голямата си известност обаче Мамалев смята, че дължи на Тодор Колев. Мамалев разказа с вълнение и как му се обадил големият Тодор Колев, за да го покани в култовото си шоу „Как ще ги стигнем“ като музикант от страховитата банда „Иръпшъните“ – роля, която го направила разпознаваем в цяла България.

„Аз също имам своите актьорски открития и едно от тях е Димитър Рачков“, похвали се Георги Мамалев. Случило се, когато с Велко Кънев и Павел Поппандов снимали предаването НЛО. Рачков бил още студент, но Мамалев го намерил в академията и му казал, че го чака на следващия ден в офиса на предаването, за да говорят за снимки.

Основата на доброто кино или на добрата театрална постановка е не толкова таланта на актьора или режисьора, колкото драматургията, сценария, добрата история, върху която те трябва да стъпят, казва Мамалев.

Когато бил млад актьор, много му се искало да блесне, да впечатли публиката. За да се случи това много му помогнали големите актьори, с които имал шанса да играе на една сцена – Георги Георгиев – Гец, Любомир Кабакчиев, Велко Кънев, Кирил Кавадарков, Георги Черкелов, Андрей Чапразов, Стефан Данаилов. „В нашата професия е много важно да се учиш от тези, които са натрупали много повече умения. Играл съм много и с актьори от други театри и израстнах покрай тях – актьори като Георги Калоянчев, Константин Коцев“.

„Винаги съм имал толкова много предложения за роли, че нямах време да се вглеждам хубав ли съм, умен ли съм, висок ли съм, изобретателен ли съм, дали ме харесват жените и журналистите. Популярността е част от професията – нищо страшно няма в нея. Само първоначално стресът е голям“. Докато свикне да го зяпат, Мамалев все се оглеждал дали ципът му не се е разкопчал или не се е накапал с нещо.

Георги Мамалев призна, че се чувства щастлив човек, който в навечерието на 70-ата си годишнина е изиграл всичко, за което е мечтал и когото ролите продължават да намират сами. Снимал се е в над 45 филма и е изиграл над 80 роли в театъра, но продължава да приема предложения, стига да са стойностни.

 „Може би докато ние тук сега си говорим, някъде някой режисьор или продуцент казва „Абе, тази роля е само за Георги Мамалев“ и след няколко дни изведнъж - телефонът ми звъни“.

На днешната среща с Мамалев бяха дошли и неколцина негови съселяни от родното му Мамарчево, Ямболско. Старите приятели припомниха паметни случки от детството си, когато заедно ги глобили, защото пасли кравите в тютюневите насаждения. Те му признаха, че винаги с гордост казват, че великият актьор Георги Мамалев е техен съселянин, чиято къща още стои в Мамарчево на улица „Христо Ботев“ и го очаква да изпие с тях една ракия.