Новини от област Стара Загора и България

Радан Кънев: България никога няма да бъде без въглищни централи, те са стратегически резерв

2628 27/05/2022 11:00 Политика Власт
Радан Кънев: България никога няма да бъде без въглищни централи, те са стратегически резерв
Сашка ПАНАЙОТОВА Сашка ПАНАЙОТОВА

Интервю на Divident.EU

Евродепутатът от групата на Европейската народна партия Радан Кънев (коалиция "Демократична България) участва в среща-разговор с граждани в Стара Загора на тема "Енергетиката - войната, Зелената сделка, въглищата и Планът за възстановяване на България. В залата присъстваха и представители на синдикатите в Мини "Марица изток", както и дългогодишни специалисти и работещи в системата на енергийния комплекс.

Заедно с Радан Кънев на въпросите отговаряше и общинският съветник на коалиция "Демократична България" Димитър Чорбаджиев.

За Divident.EU Радан Кънев отговори на въпросите, зададени му от Сашка Панайотова:

- Господин Кънев, не закъсня ли България с представянето и приемането на Плана за възстановяване и устойчивост и как ще се отрази на страната ни това закъснение?

- Не мисля, че закъсняхме прекалено с Плана за възстановяване. Даже в сегашната ситуация се вижда, че това забавяне има известно предимство.

В много от плановете на съседни държави, които работят, които получиха авансово суми като Гърция, Румъния, Испания,  имаше стратегия за преминаване  от въглища към газ като т.нар. „преходно гориво“ – нещо, което още преди войната, преди засилването на инфлацията изглеждаше неразумно.

Минаването на ТЕЦ-овете  на газ има поредица от недостатъци На първо място, то усилва необходимостта от внос на енергия, на второ място много нестабилна е цената на газа. В Западна Европа, където отдавна произвеждат електричество чрез изгаряне на газ, това доведе до рязка промяна на цената на ел.енергията и повлече  цяла Европа след себе си.

Освен това газът е гориво, което отделя много въглеродни емисии. Преминаването от едно гориво, което отделя емисии към друго, което отделя пак много, е неустойчива стъпка от гледна точка на инвестиции.

В предишния План, преди правителството на Петков да започне разработката на последния вариант, беше заложено точно това – преминаването на блокове от Маришкия басейн от въглища на парогазови мощности.

Слава Богу, забавянето на Плана и разумните решения, основно на вицепремиера Асен Василев в тази сфера, доведоха до изваждането на този проект. В този смисъл няма драма в забавянето на Плана. Важно е сега да се работи бързо и стегнато по него, защото сроковете не са дълги.

- Ясно ли е какво ще бъде бъдещето на централите от комплекса Марица Изток? От една страна нямаме конкретни срокове за затваряне, но от друга трябва да намалим през близките 2-3 години въглеродните емисии с 40%? Какво означава на практика това?

- Това означава извеждане на тези централи, които не отговарят на екологичните изисквания. Този процес започна в Димитровград и смятам, че е закъснял, защото въглеродните квоти са едно, но прякото замърсяване на въздуха с конкретните здравни последици за населението е друго.

Извеждането на тези централи, които не отговарят на здравните показатели за чистота на въздуха, ще покрие отчасти тези 40%.

Очевидно е, че трябва да бъде намалена и мощността, на която работят съществуващите мегаблокове, но работата им няма да спре. Тук сме изправени пред няколко големи въпросителни - неща, на които нито Плана, нито решенията на правителството, нито на европейските институции могат да дадат отговор.

В момента основните ни въглищни мощности работят на съществена печалба - нещо повече - НЕК, който изкупува енергията на двете американски централи на прочутите фиксирани цени, срещу които мнозина протестираха години наред, реализира голяма печалба, защото сега тези цени се оказаха евтини. А „ТЕЦ Марица изток 2“, който работеше на тежки загуби, сега  реализира сериозна печалба.

От друга страна, ние не можем да приемем, че тези високи цени на тока са добра новина. Ако цената на тока на международните пазари остане такава, въглищните централи вероятно ще имат икономическа жизненост. Дали обаче ние като домакинства и бизнесът ще има икономическа жизненост е друг въпрос.

Зависим от това, какво ще се случи с цената на ел. енергията през близките години.

Ясно е, че тя скоро няма да се върне на нивата от 2020 година, че ще трябва да свикваме да живеем с по-скъп ток, но на каква себестойност, е много важно за икономическата жизненост на централите.

Това, че от 2025 г. държавата няма да има право да ги дотира не се е променило и няма да се промени. Няма как да се събере мнозинство за промяна на този регламент.

- А въглища до кога?

- Въглищата няма да бъдат забранени. До кога ще бъдат икономически изгодни е въпрос, на който нямаме отговор. Войната обаче ни даде един друг отговор. Той е, че в държави като България въглищните централи, освен всичко друго, са и стратегически резерв. Аз смятам, че България никога няма да остане без въглищни централи, защото виждаме, че мирът не е даденост, че се намираме в много критична зона на Европейския континент. Ние винаги трябва да сме в състояние да произвеждаме необходимата енергия.

Убеден съм, че формула, при която въглищните мощности остават най-малко кризисен резерв и не се ликвидират напълно, ще бъде подкрепена на европейско ниво.

Официалната политика, която ЕК предлага, е да се забрави газа като транзитно гориво, да се удължи живота на въглищните мощности, доколкото те са икономически жизнени. Важно е да се засили капацитета на държавите на ВЕИ. Няма съмнения, че производството от слънце за държави, които имат подобен на нашия климат е най-евтино. Въпросът е, че не е най-стабилно.

- В какъв смисъл не е стабилно?

-Това означава, че ускорявайки прехода към ВЕИ, ние трябва много рязко да ускорим и прехода към съхранение на енергия. Знаем какво стана в ПАВЕЦ „Чаира“. Оказа се, че дългогодишни безстопанствени и вероятно тежки корупционни схеми доведоха до практическа нефункционалност на това най-голямо съоръжение за съхранение на енергия на Балканите. Много амбициозна е идеята в Плана за възстановяване за изграждане на система от батерии на подстанциите на ЕСО. Този проект е леко експериментален. Аз го приветствам, защото в крайна сметка инвестициите по Плана за възстановяване допускат и някакъв риск.

В крайна сметка, ако инвестицията е безрискова, има частни финансови пазари. Няма нужда данъкоплатеца да плаща. Ако тази инвестиция се окаже успешна, това може да ни направи лидери в много отношения.

Като цяло съм убеден, че въглищните централи трябва да продължат да работят най-малко, докато има икономически смисъл в това.

- Все пак обаче работата във въглищните централи ще намалее през следващите години. Какво ще стане с хилядите работещи там?

- Имаме на разположение два инструмента – инструмента на Фонда за справедлив преход, който позволява хората, които губят работа заради енергийния преход, да бъдат компенсирани, включително пряко. Те могат да бъдат ангажирани и в рекултивацията на мините, да запазят статута си на работници от първа категория и социалните придобивки. За мен много по-важен в този момент е инвестиционния инструмент. Това нашето правителство го прави- инвестиционния елемент в пряко засегнатите райони.

В България, както и в цяла Централна и Източна Европа, има сериозен глад за работна ръка. Въпросът е да не се обезлюдяват едни райони за сметка на други.

- Какво се случва с териториалните планове и защо бизнесът и общинското ръководство нямат достатъчно информация по въпроса?

- От контактите ми с правителството зная, че проектите за планове на засегнатите райони трябва да бъдат представени буквално в близките дни. Тепърва обаче след представянето им трябва да започне обществения дебат. Те не могат да бъдат одобрени без участието на местната власт и бизнеса. Първоначалните проекти за териториални планове би трябвало да са готови.

Коментари към новината

Още новини от Политика