Мартин Славов е изпълнителен директор на „Био Шанс“ ЕООД. Компанията е вносител на течни хуминови торове, концентрати от екстрахиран торф. В момента изгражда собствени мощности край Сливен за производство на биостимулатори в земеделието и имуностимулатори за животновъдството на основата на хуминови и фулвинови киселини в България.
Мартин Славов е магистър по Международни икономически отношения.

- Г-н Славов, стресиран ли е пазарът на торове у нас заради енергийната криза и общата икономическа стагнация, има ли риск от дефицит в доставките и съответно риск за добивите?
- Цената на торовете не расте от вчера. Конфликтът Русия-Украйна, санкциите и газовата криза са сериозен ускорител на този процес. Европа, въпреки усилията си в последното десетилетие, не е готова с адекватна като стойност и обем алтернатива на руските газови доставки. Ако погледнем глобално, вече няколко години цените на енергоносителите са нагоре, което рефлектира логично върху стойността на торовете. Фактор е и нарасналото търсене в световен мащаб. Допълнително миналата година един от най-големите световни производители на химически торове – Китай, въведе сериозни ограничения на износа, за да гарантира доставките на собствения си пазар. Те са в сила и към момента, дори се разширяват. Китай ще продължи тази политика на поддържане на ниска цена на вътрешния си пазар, докато в световен мащаб цените на торовете нараснаха два пъти за няколко години.

Дефицитите се увеличават допълнително и от ограничаването на руския износ. България е малка и отворена икономика, силно зависима от доставки. Не бих казал, че ще има дефицит, но ще има логично, многофакторно, увеличаване на стойността на торовете. Това вече провокира предпазливост сред земеделските производители, което е нормална стопанска „психология“ в условия на концентрация на много кризи. Земеделците няма да спрат да торят, няма да рискуват добивите, но ще бъдат много по-гъвкави и ще търсят оптимизиране на разходи и продукти, които ще им носят добавена стойност, продукти с по-широкоспектърно действие и с по-разумна цена на декар. Смятам, че ще има едно замисляне какво и колко влагахме до сега и как ще продължим. Влагането на по-малки количества химически торове успешно се компенсира години наред в европейската земеделска практика чрез листно торене и листно влагане на биостимулатори. Досега това бе правено с цел по-малко проникване на „химия“ в растенията. Новата ситуация налага това и по чисто икономически причини. Това ще отвори врата и на иновациите и новите технологии в сектора. Конкуренцията обаче ще бъде огромна. Иначе в целия земеделски сектор има много трезва преценка, че ни предстои продоволствена криза. Големите стопанства пренастройват политиките си, за малките ще е по-трудно.

- В тази връзка вицепремиерът по икономическа политика Корнелия Нинова обяви, че обмисля мярка, чрез която държавата да се намеси в подкрепа на земеделските производители като подсигури държавна помощ, за да компенсира високата цена на торовете. Ще сработи ли подобна мярка?
- През март ЕК предложи извънредни 500 милиона евро на 27-те членки на ЕС, като компенсация на високите цени на фуражи, горива и торове, като препоръча на земеделците да използват по-пестеливо торовете, за да намалят разходите си. Комисията разреши и допълнително национално подпомагане. т.е. средства би трябвало да има. Въпрос на национална политика е как ще се разпределят. Ако мярката за компенсация на високите цени на торовете е обвързана с доставка изцяло или в основна степен на торове от български производители, тя ще има двупосочен ефект. За България е важно да не спрат големите производители. Те са сериозни, структуроопределящи фактори в икономиката. Наскоро една от големите инсталации обяви, че възобновява производство на азотни торове. Други не са спирали, но стратегически минават към технологии, които не са зависими от газови доставки. В същото време има редица малки производители на биологично чисти и естествени торове и препарати за растителна защита, които също би трябвало да влязат във фокуса на държавните политики. Защото те освен всичко друго са добър агент на новите политики за чисто земеделие.

- Да, целта на европейските политики е постигане на чисто земеделие, стратегията „От фермата до трапезата“ в частта й за ограничаване на химическите торове обаче ще сработи ли при новата ситуация?
- Екологизирането на сектора трябва да е постъпателен и естествен процес, иначе ще има трусове. Малцина от производителите мислят за „екологизиране“ в момента, защото са заети с това да оцеляват и да оптимизират разходи. Двете линии при торовете – химическите и естествените, могат да работят заедно. Те не са взаимно изключващи се, нито в пазарно-икономически аспект, нито в чисто земеделски при влагането.

Течният хуминов био тор “Био Шанс”, който ние предлагаме се прилага както самостоятелно, така и в смеси с минерални и органични торове или на техен фон. При съвместна употреба коефициентът на полезно действие и показателите за добив значително нарастват. Постига се и уеднаквено подаване на торови субстанции до кореновите системи и оптимизиране на разходи. Едновременното му влагане с продукти за растителна защита - инсектициди, фунгициди и др., води до предотвратяване на химическия стрес в почвата и растенията. Той е един от примерите на пазара за добър преходен продукт в посока чисто производство, но и запазване на добиви и ефективност.

- В процес сте на изграждане на собствено производство в България, в базата ви в Сливен, кризата в момента не крие ли рискове в подобни инвестиции?
- Ако живеем само с калкулиране на рискове и без приемането на възможностите, българското земеделие няма да го има. Няма да го има и без адекватни държавни политики. Ситуацията в момента, колкото и да е сложна, води към няколко заключения – в регионален и световен мащаб търсенето на земеделска продукция ще расте, култури като пшеница, рапица, ечемик, слънчоглед и царевица ще имат все по-голяма тежест в икономическия обмен. Стратегически важно ще е да бъдат подкрепени и производителите на плодове и зеленчуци в ситуация на задаващи се продоволствени предизвикателства.

Да, секторът разчита на държавна подкрепа не от вчера, дано тя е навременна и продължи по-най разумния начин. Другото е в ръцете на българските частни инвеститори и предприемачи в земеделието, а те натрупаха достатъчно опит. Торовете са техен естествен партньор. Нашият продукт доказано увеличава добива от 10% до 50% при различните видове култури, повишава имунитета на растенията, развива здрава коренова система, води до по-кратки сроковете на узряване, помага за адаптация на растенията към изменения в климата, помага за възстановяване на почвата. В същото време технологията, по която ще произвеждаме е щадяща околната среда и енергийно ефективна. Това са предимствата ни, които ни мотивират да инвестираме, а не да изчакваме по-добри времена. Промяната ще е най-сигурното, което ще ни се случва в доста дълъг период напред, така че залагаме на нея.

Още по темата: Проблемът със стърнищата – има ли друг път за земеделците освен опалването?