Изоставените от земеделските производители площи с розови насаждения в България през изминалата 2021 г. са около 5%. У нас се отглеждат около 50 000 дка розови насаждения.
Има розопроизводители, които изкореняват насажденията, тъй като не са доволни от този бизнес, казва доц. Гинка Баева, директор на Института по розата и етерично-маслените култури в Казанлък.

Миналата година, например изкупните цени на розовия цвят бяха около 1,50 лв/ кг -1,60 лв/кг , а инвестицията в 1 дка розови насаждения надхвърли 2 лева, казват от Института по розата. Тази година очакванията на бранша са цената на килограм розов цвят да стигне поне 2,10 лв. В същото време обаче торовете и другите препарати поскъпнаха многократно и разходите са значително по-големи.

През 2021 г. някои розопреработватели изобщо не отвориха дестилериите си, защото в складовете им залежаваше стотици килограми розово масло. Въпреки това обстоятелство, розопроизводителите изразиха недоверие, че кризата в бранша се дължи на залежалото розово масло.
От Професионалната асоциация на розопроизводителите поискаха от държавата адекватни мерки и изразиха несъгласието си с отпускането на 3 млн. лева помощи по de minimis за бранша, като нарекоха мярката неработеща.
И тази година основните проблеми за розопроизводителите преди старта на кампанията са липсата на работна ръка и предполагаемата ниска изкупна цена на розовия цвят.

Очакваме добри добиви и през тази година, казва доц. Баева. Основание за това дава хубавото време и топлата зима.
„При една добра кампания добивът варира от 200-300 кг/ дка до 700 кг/дка. Това зависи както от насаждението – младо, старо, дали е пръскано, копано“, обясняват от Института по розата в Казанлък.

Съгласно новите изисквания по Закона за розата, договорите с розоберачите са еднодневни, което създава много затруднения на земеделските стопани.
Розопроизводителите задължително трябва да бъдат обвързани с договори с розопрореработватели. Изискванията са да се отглежда и изкупува само роза „Дамасцена“ и роза „Алба“.