Радослав Рибарски е народен представител от ПП „Продължаваме Промяната“, избран от Старозагорски избирателен район, и председател на парламентарната комисия по енергетика. Разговаряме с него за това как ще се отрази върху бъдещето на комплекса „Марица Изток“ утвърдения от Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост, за избора на гуверьор на БНБ и доколко конфликтът с ИТН по неговия избор може да се отрази на целостта на коалицията.

- Господин Рибарски, не успяхте да постигнете споразумение с коалиционния си партньор ИТН по темата БНБ. Означава ли това начало на конфликт в коалицията?
- Коалицията действително не успя да се обедини около една кандидатура. Не мисля, че това е начало на конфликт в коалицията. Издигнахме двама кандидати, но ние имаме сериозни съображения да не подкрепим кандидата на „Има такъв народ“. Тази седмица ще видим дали кандидатурата на господин Каримански ще получи одобрение в пленарна зала. Очакванията ми са, че процедурата за гуверньор на БНБ ще стартира отначало.

- Какво е бъдещето на комплекса „Марица Изток“ съгласно одобрения най-накрая План за възстановяване и устойчивост?
- Няма да се закриват мощности в комплекса. В този смисъл искам да кажа, че спазихме обещанието си към избирателите. Няма да се строят парогазови централи, ще се разгледат и въведат нови технологии, които дават бъдеще на „Марица Изток“. Искам също да подчертая, че заложените в Плана 40% намаление на въглеродните емисии не касаят само комплекса „Марица Изток“, а редица други въглищни централи като ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3“, ТЕЦ „Сливен“, ТЕЦ „Република“. Целта ни е да постигнем реално намаляване на въглеродните емисии. До 2026 г. трябва да гоним реална декарбонизация.

- Как ще бъде осъществена на практика тази декарбонизация?
- Реалната декарбонизация ще стане с увеличаване дела на ВЕИ, с по-оптималното използване на въглищните централи. В настоящата ситуация стана ясно, че въглищните централи са много важни и не може изведнъж да се откажем от тези мощности. Гледа се на комплекса „Марица Изток“ като основно звено на българската енергетика. Ще се търси възможност по Плана за справедлив преход за правилно използване на рекултивираните терени, създаване на нови работни места, индустриални мощности около комплекса.

Идеята на плана е регион Стара Загора да се развива в посока декарбонизация, която не води до намаляване на работни места. Предстои индустриализация въз основа на използване на хибридни системи за съхранение на енергия и нов вид технологични производства, изграждане на завод за батерии.

- Какво ще представлява Заводът за батерии, който ще бъде изграден на територията на комплекса „Марица Изток“?
- По Плана за възстановяване имаме заложени 6000 мегаватчаса енергиен капацитет за съхранение в батерии. Планът предвижда батериите да бъдат инсталирани в цялата страна и да могат да се използват като услуга. Това трябва да стане в срок до 2026 г. Производството на самите батерии ще се търси вариант да залегне в Плана за справедлив преход. Технологията на завода все още се избира. Той ще се изгради на територията на „Марица Изток“. От Плана за справедлив преход Старозагорски регион очаква около 1,5 млрд. лева.

- Какво друго трябва да се случи на територията на комплекса?
- Рекултивацията на терените в „Марица Изток“ също са основна тема. На голяма част от тези терени ще бъдат изградени както ВЕИ мощности, така и индустриални мощности. Да не забравяме, че мините също са голям потребител на електрическа енергия. Ако част от тази енергия бъде заместена с ВЕИ мощности, това също ще доведе до намаляване стойността на енергията, произведена от въглищните централи.

- Ще запази ли Стара Загора профила си на енергиен регион и след 2038 г.?
- Това е целта, към която се стремим – да не загубим специалистите по производство на електроенергия и регионът да запази профила си.

- Какво предстои да разгледа Комисията по енергетика в парламента?
- Предстои да разгледаме законопроекти, които касаят допълнителни регулации върху пазара на ел.енергия и темата с така наречените свръхпечалби. Имаме от опозицията внесен Законопроект, който облага разликата между пазарната и референтната цена, определена от КЕВР. Ще го обсъдим внимателно.