Георги Калинчев е един от големите зърнопроизводители на територията на Старозагорски регион. Той е сред основателите на Тракийския съюз на зърнопроизводителите и председател на ЗПК "Единство". Отглежда 1500 дка ечемик, 5 500 дка пшеница и над 1 700 дка рапица.

Разговаряме с него за решението на правителството да изкупи 1,5 млн. тона пшеница за държавния резерв, за скъпите торове и останалите проблеми на зърнопроизводителите.

- Господин Калинчев, как приемате решението на правителството да изкупи 1,5 млн. тона зърно за държавния резерв?
- Нямам никаква идея защо е необходимо държавата да изкупува толкова голямо количество, при положение че новата реколта идва след 2 месеца. Становището на правителството е, че при ядрена опасност е възможно да се зарази новата реколта и да няма зърно за потребление от хората. Според мен определено има презапасяване със зърно във връзка с войната, която се води в Украйна.
Като цяло на България заедно с количеството, необходимо за животновъдството ѝ трябват не повече от 900 000 тона пшеница, ечемик и царевица годишно. В страната през последните години произвеждаме между 5 и 7 млн. тона пшеница годишно.

Количеството над необходимите близо 1 млн. тона зърно трябва да се изнесе, тази пшеница няма място в страната.

Това, че изнасяме зърно ни прави добри производители и търсени контрагенти за пшеница. Решение на правителството да изкупи 1,5 млн. тона пшеница за нас е грешно, защото по непотвърдена информация в момента в страната има между 4 - 4,5 млн. тона пшеница по складовете и в търговците. Тя не се намира у зърнопроизводителите. При нас има в наличност не повече от 300 - 400 000 тона.

От тези 4,5 млн. тона до май не могат да се изнесат повече от 2,5 млн. тона. Ще останат 2 млн. тона, които ще се търгуват по време на жътва. От спирането на търговията със зърно се ощетяват единствено земеделските производители, които и без това имат редица трудности в бизнеса.

- На каква цена очаквате правителството да изкупи от вас пшеницата?
- Ако правителството беше наясно какво иска да направи, то трябваше да вземе не цената на Софийска стокова борса, която и без това не работи. През тази борса сделки не стават. Да предложиш да купиш пшеница на 440 – 450 лв/тон си е проблем при положение, че се търгува на борса МАТИФ за 650 лв./тон от място. Ако искат да купуват, това трябва да бъде спрямо пазарните цени в Европа.

Всяка намеса на държавата води до спекула и до покачване на цените. В тази ситуация беше логично държавата да потърси мнението на браншовата организация, но не го направи. Опитваме да водим преговори, но безрезултатно.

- Вие успяхте ли да продадете пшеницата, която произведохте?
- Моето стопанство произвежда между 3000 тона и 4000 тона пшеница, от която търгуваме на вътрешния пазар предимно с мелници в България. Нашето зърно по принцип остава в България. По време на кампания сме реализирали толкова, колкото е необходимо да вържем бюджета си. Имахме на съхранение при нас 1000 тона, като преди 20 дни реализирахме половината и сега имаме около 500 тона пшеница.

- На каква цена последно продадохте пшеницата си?
- Последно през февруари продадох на 550 лв/тон на място. В момента цената надхвърли 600 лв/тон. На днешна дата има търсене на цена 600 – 620 лв/тон.

- Бихте ли дали на държавата тези 500 тона, които са ви останали на съхранение?
- Както вече казах, произведеното от нашето стопанство зърно остава изцяло за страната, купуват го българските мелници. Искам обаче да отбележа, че държавен резерв няма как да поеме 1,5 млн. тона зърно. Държавата планира да го изкупи, а то да седи в наши складове. Практически е невъзможно да се съхрани зърното в складовете на зърнопроизводителите, тъй като трябва да се подсигури място и за новата реколта.

- Да очакваме ли по-ниско качество пшеница заради високата цена на торовете?
- Качеството на зърното не зависи от торовнасянето. Качеството зависи от природните условия – дъжд, температури и др. Очаквам тази година да бъде добито с около 20% по-ниско количество пшеница заради това, че не може да се тори в необходимите количества.

- Кои са основните притеснения на зърнопроизводителите в момента?
- Притесняваме се какво ще се случи с горивата, с торовете, дали ще има достатъчно производство, какви ще бъдат цените. Тук трябваше да се намеси държавата, а не да определя цена на зърно.
Амониевата селитра скочи 3-4 пъти, уреята също. Като цяло сме притеснени не толкова за тази реколта, която предстои да приберем, а за тази, която ще заложим за следващата година.