Проучването е изготвено от Compass Lexecon по поръчка на камарата и с активното участие на експертите от Комитет „Енергетика и минерални ресурси на камарата“.
Анализът включва три сценария и пакет от препоръки за политики, които които способстват енергийния преход чрез удачна инвестиционна рамка. Анализът бе представен днес в хотел „ИнтерКонтинентал София“ от Красимир Ненов, съпредседател на комитет „Енергетика и минерални ресурси“ на камарата. На събитието присъстваха и Петър Т. Иванов, главен изпълнителен директор и Иван Цанков, член на енергийния комитет на камарата.

В зависимост от сценария инвестициите, които ще бъдат необходими за реализиране на целите на декарбонизация ще са в обем от 600-700 млн.евро годишно до 2030 г. и между 1,3 – 1,4 млрд. евро годишно до 2050 г.
„Това е технологично неутрален анализ, който е обективен и включва два етапа – моделиране, което се базира на данни, които са общодостъпни, а също така на стъпки, някои от които са специфично обсъждани със заинтересовани организации, включително и в страната – с асоциации на производители на електроенергия от ВЕИ, с Електроенергийния системен оператор (ЕСО), с Министерство на енергетиката и други“, каза Красимир Ненов, съпредседател на комитет „Енергетика и минерални ресурси“ на камарата.
„Изследването включва три сценария като единия от тях е базиран на Националния план за климат и енергетика от 2020 г.“, уточни той, като допълни, че все пак Националният план за климат и енергетика се използва по-скоро като референтен сценарий за сравнение с останалите два – „Сценарий с повишена амбиция“ и „Алтернативен път за прехода“. Това е така, тъй като той не постига целта за намаляване на емисиите с 55 % намаляване на емисиите към 2030 г. и нетни нулеви емисии към 2050 г.

„Двата сценария, при които се постигат тези резултати са „Сценарий с повишена амбиция“, който е и по-амбициозен и фактически е базиран на допусканията в пакета „Готови за 55“. Третият сценарий е алтернативен. При него също постига целта от намаляване на емисиите с 55 % към 2030 г. и нетни нулеви емисии към 2050 г., но с по-малко разходи, по по-щадящ начин и организиран ред“, обясни Ненов.

„Втората част на изследването след моделирането представлява формулиране на политики за постигане на тези цели. Те всъщност са резултат от първата част от моделирането, тъй като се оказва, че има нужда от огромни инвестиции в нови мощности – във ВЕИ мощности за намаляване на въглеродните емисиите от една страна, т.е. целите за декарбонизацията. От друга страна и в гъвкави мощности, които да балансират ВЕИ-мощностите, а също така от нискоемисионни базови мощности, каквито са в случая ядрените мощности.
За всички инвестиции в енергетиката за постигане на тези цели, или поне за повечето от тях се оказва, че е необходима някаква форма на подкрепа, която да намали риска в инвестицията, за да може в крайна сметка цената на енергията да бъде по-ниска. Това се постига с различни подходи за различните технологии.

Примерно, за ВЕИ технологиите има известни механизми за подкрепа, които могат да бъдат договори за разлики, или директна инвестиционна подкрепа ако се касае за батерии, примерно.
От друга страна, за ядрените мощности, които при всички случаи трябва да са гъвкави, тоест да имат същите характеристики, каквито имат другите такива гъвкави мощности, за да могат да участват в бъдещия микс заедно с ВЕИ-та, при тях може да се ползват договори за разлики, какъвто е случаят с Великобритания, но така и друг вид инвестиционна подкрепа.

Примерно за газови мощности, които могат да се окажат, че са необходими като преходна технология за определен период от време – например, от края на това десетилетие, или примерно между 2030-2040 г. , за тях вероятните варианти за подкрепа могат да бъдат механизъм за капацитет или други подобни“, обясни Красимир Ненов.
В тази връзка съпредседателят на комитет „Енергетика и минерални ресурси“ на камарата обясни, че, за да се случат инвестициите енергийната сигурност на България трябва да бъде гарантирана.
„Освен това, за да се случат тези нови инвестиции е нужно по някакъв начин да се гарантира междувременно и енергийната сигурност. Това може да се случи със съществуващия микс от мощности, със сега съществуващите мощности на лигнитни въглища. Това именно е извода, както в по-амбициозния, така и в алтернативния сценарий. Разликата е, че при по-амбициозния сценарий по-бързо се излиза от въглищата, докато при алтернативния сценарий това се случва по-постепенно, с по-малко разходи и при определени условия може да се разчита на тях - тоест до периода към 2035 г. съществуващите въглищни мощности имат роля“, обясни той.

В частност по думите му, за въглищните мощности хоризонта на използване е следващите 10 години като ролята им ще намалява във времето. В по-амбициозния сценарий се очаква да се излезе по-рано от въглищата, а в алтернативния – който е с по-ниски разходи се предвижда да се разчита на въглищата през следващите 12 – 15 години.
По отношение на технологията за улавяне и съхранение на въглеродни емисии, Ненов обясни, че в разглежданите сценарии тази технология не се отчита. Причината е, че технологията е изключително скъпа. „Тя е разгледана като част от анализа, но за съжаление се оказва, че не е достатъчно рентабилна, за да се впише в този сценарий. Тоест икономическия модел не препоръчва инсталации за улавяне и съхранение на емисии“, обясни той. Това по думите му не означава, че няма да се случи. Възможно е, но при условие, че „тези технологии поевтинеят“. „Моделът разчита на данните, които са налични в момента за съществуващите технологии. Ако се окаже, че има по-благоприятни решения през следващите години, разбира се, изследванията ще се актуализират и може да се вземе друго решение“, допълни той.

Красимир Ненов обясни и мястото на ядрена мощност. „В моделирането се оказва, че има възможност и нужда да се изградят нови ядрени мощности в периода 2035 г. – 2040 г., които да са съвременни, гъвкави и да имат ролята, да послужат като заместващи на сега съществуващите, чийто полезен живот ще изтече в периода 2047-2050 г.“, обясни той.

Изпълнителният директор на AES "ТЕЦ Марица Изток 1" Иван Цанков от своя страна припомни, че страната ни ще има възможност за финансиране на всеки от проектите за нови мощности. В рамките на дискусията бе припомнено, че през следващите 6-7 години инвестициите, необходими за цялостната трансформация на енергетиката ще бъдат огромни - от порядъка на 15 до 20 млрд. евро предвид електрификацията, транспортния сектор и новото сградно строителство.