Със 156 гласа „за“ народните представители гласуваха днес в Парламента в срок до 29 февруари правителството да вземе всички необходими мерки за нормализиране работата на държавната ТЕЦ „Марица-изток-2“, включително чрез увеличаване на капитала на дружеството чрез Българския енергиен холдинг “. Заради скъпите парникови квоти, които се налага да купува, топлоцентралата е в тежко финансово състояние.

Решението беше взето след разискванията за бъдещето на българската енергетика, предизвикани от питане на депутата от БСП Таско Ерменков и допълнени от депутата от ГЕРБ Валентин Николов.

С този си акт Народното събрание заема ясна позиция в защита на производствения капацитет на въглищните централи у нас, като гарант за енергийната сигурност на страната, независимо от становището на ЕК по този въпрос.

Народното събрание задължи още Министерски съвет да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функицонирането и или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на БЕХ.

Депутатите единодушно възложиха на правителството да предприеме действия за присъединяване на България към платформата „Въглищни региони в преход“ без поеманене на ангажименти за закриване на въглищни централи.

„Пред България има два избора - да спазва „Зелената сделка“ или да се съобрази с потребностите си от електроенергия на достъпни цени. Вторият е за предпочитане, заяви по време на дебатите и депутатът от ГЕРБ Емил Христов. Той прогнозира, че при вариант затваряне на централите ще се стигне до 35-40% недостиг на ток. Не е сигурно обаче дали съседите ще имат излишък, за да ни продадат, и на каква цена.

Функционирането на въглищните централи е част от енергийната сигурност на страната. Това заяви и народният представител от ГЕРБ Радостин Танев. Според него днешното разискване е важно, защото е необходимо да се положат максимални усилия за нормалното функицониране на топлоелектрическите централи, в условията на европейските изисквания.

„Когато говорим за комплекса „Марица изток“ трябва да знаем няколко основни неща, които минаха през времето. Важно е да се знае, че през декември 2018 г. ЕС прие регламент 2018-19-99 на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на енергийния съюз и действията в областта на климата. Съгласно него всяка една от държавите членки трябва да представи Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. , в който тя посочва своя национален принос за постигане на европейските цели, свързани с намаление на последствията от глобалното затопляне на климата“, посочи още Танев.

„Както знаете ние вече имахме възможност да се запознаем с интегрирания план „Климат –Енергетика“, който беше представен от Министерство на енергетиката на съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията по околна среда. Съвсем очаквано това, което видяхме в представения ни план бяха перспективите и предизвикателствата пред развитието на вътрешния енергиен пазар, енергийната ефективност и иновациите. Едни от основните стълбове на така наречения Европейски енерегиен съюз“, заяви още Танев.

Многократно съм изразявал моето притеснение от липсата на дългосрочна стратегия. Особено в такава сфера като енергетиката, считам, че е добре да имаме визия със стратегия за това как ще развива този отрасъл. Това заяви зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Драгомир Стойнев от трибуната на НС.

„ЕС не е най-големият замърсител. Европа трябва да дава пример, но ако искаме глобално споразумение, то тогава най-големите замърсители като САЩ и Китай трябва да присъстват. Спокойно може да спазваме всички европейски регламенти, но държава като Турция може да бълва колкото иска емисии, като в същото време страда българският бизнес, работещите и икономиката“, коментира Стойнев.

Той уточни, че до 2050 година трябва да сме неутрални по отношение на въглеродните емисии, а до 2030 година трябва да ги намалим до 60 %. „Идва въпросът – какво правим в момента? Всички са се фокусирали върху централите. По начало никъде в Зеления пакт не се говори за затваряне на въглищните централи, затова работата на правителството е да успокоява хората“, каза още народният представител от левицата. По думите му през следващите години трябва да се гарантира, че комплексът ще работи, че за миньорите ще има работа, относно ТЕЦ-овете – да отговарят на европейските изисквания.

„Само през последните 15 години в комплекс „Марица изток” са инвестирани над 1 милиард евро за подмяна на турбините и генераторите с нови и още 1 милиард евро за ремонт на инфраструктурата. Към момента в находището остават над 2 милиарда тона запаси от въглища. В работата на комплекса пряко са ангажирани над 10 хиляди човека, а косвено още около 20 хиляди души. Изчислено, заедно със семействата, това прави около 100 хиляди човека, които са зависими от функционирането му”. Това каза народният представител от ПГ на „БСП за България” Таско Ерменков от парламентарната трибуна.

Трябва да се направи всичко възможно да се включим в механизма за справедлив преход и в платформата за въглищни региони. Това каза народният представител ДПС Рамадан Аталай по време на разискванията по бъдещето на въглищните ТЕЦ в Народното събрание. " Моето уважение към миньорите, но може би щеше по-резонно всеки един народен представител на Старозагорски район да излезе  с открито лице на миньорите и на работещите в ТЕЦ „Марица Изток“ 2 и да им каже, че вече има зелен пакт на ЕС, който е факт и ние като членове на ЕС трябва да се съобразим с всичко това, с което досега не сме се правили", обясни Аталай.

От трибуната депутатът от БСП Таско Ерменков заяви, че въгледобива гарантира енергийната и националната сигурност на страната. „В находището на Маришкия басейн има 2 милиарда тона лигнитни въглища на стойност 9 евро на тон”, посочи Ерменков. По думите му във въглищните централи са инвестирани 50– 60 милиарда лева, по различни оценки и те произвеждат 45% от електроенергията на страната. „Въглищните централи само теоретично могат да бъдат заместени от ВЕИ мощности и с природен газ, но на практика това е сложно, скъпо и трудно постижимо”, посочи Таско Ерменков. И въпреки многобройните критики към България заради това, че трови въздуха в региона с въглищните централи, от трибуната Ермеков каза, че нивата на серен диоксид от ТЕЦ „Марица – Изток“ са под екологичните норми. Депутатът посочи, че в сектора на въгледобива и ползването на въглища са заети пряко и косвено 100 хиляди души. От думите му стана ясно, че ТЕЦ „Марица – Изток 2 “ ЕАД не е рентабилно дружество, тъй като от години работи на загуба, като дълговете му са 1,54 млрд. лева.

В отговор енергийният министър Теменужка Петкова каза, че правителството застава твърдо зад българските въглищни централи. „България като държава членка на ЕС следва правилата, принципите, приоритетите на ЕС в областта на енергетиката. Когато става дума за енергийна сигурност, то тя е приоритет. Нашата позиция винаги е била, че този преход откъм нисковъглеродна икономика на първо място трябва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификата на всяка една държава и по никакъв начин да не поставя под риск енергийната сигурност на държавите членки. Това е нашата категорична позиция и тя е заявявана многократно“, каза още министърът.

Министър Петкова посочи още: „В нашия интегриран план ние много ясно сме заявили, че без въглищните централи, българската електроенергийна система не би могла да функционира нормално. 2030 г., докогато е срокът за този интегриран план „Климат – енергетика“, ясно сме заявили, че ще продължим да разчитаме на тях като основна базова мощност в българската електроенергийна система“. Петкова каза, че правителството е представило аргументите си пред ЕК защо не трябва да се закриват въглищните централи. Единият е енергийната сигурност, вторият – наличният ресурс, който дава независимост, и третия – енергийната сигурност на региона.

Българското правителство стои твърдо зад въглищните централи и зад българските миньори и нашите колеги. Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на разискванията по бъдещето на въглищните топлоелектроентрали в Народното събрание. По думите й той е по една изключително важна тема, свързана с енергийната сигурност на страната и с нашата национална сигурност.

„Както и друг път е ставало дума, когато нещата са свързани с толкова важни теми, каквато е енергетиката, енергийната сигурност, всички ние сме намирали сили и възможност да обединим своите усилия, за да постигнем най-доброто решение за Блъгария. Що се отнася до въглищните централи – правителството неведнъж е заявявало своята категорична позиция. България като държава членка на ЕС следва правилата, принципите, приоритетите на ЕС в областта на енергетиката. Когато става дума за енергийна сигурност, то тя е приоритет. Нашата позиция винаги е била, че този преход откъм нисковъглеродна икономика на първо място трябва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификата на всяка една държава и по никакъв начин да не поставя под риск енергийната сигурност на държавите-членки. Това е нашата категорична позиция и тя е заявявана многократно“, заяви от парламентарната трибуна Петкова.

Теменужка Петкова обърна внимание, че това е обосновано пред Европейската комисия: „Първият най-важен аргумент е свързан с енергийната ни сигурност. Вторият аргумент е свързан с това, че ние разполагаме с местен ресурс, който ни дава съответната независимост по отношение на използването на тази суровина. Третата много важна тема е свързана с енергийната сигурност на България и региона“, уточни още министърът на енергетиката.

Министърът на енергетиката припомни, че централите дават 40 % от енергията на нашата страна, а през зимата тези количества достигат 60 %. "Ще ви припомня зимата на 2017 г., когато имаше един месец, в който температурите рязко паднаха. Те се задържаха повече от 20 дни и това доведе до колапс в системата в държавите около нас. Тогава всички държави затвориха своите граници и спряха износа на ел. енергия. Тогава положението в нашата страна беше спасено именно от въглищните централи и от АЕЦ "Козлодуй". Ние не можем да кажем с лека ръка, че тези системи ще бъдат елиминирани от нашата електроенергийна система. Българското правителство стои твърдо зад този тип мощности, зад българските миньори и нашите колеги. Те трябва да бъдат спокойни за своите работни места, за бъдещето на комплекса. Само в ТЕЦ "Марица изток" 2 са инвестирани 1, 2 млрд. лв. в сероочистващи устройства. Това е сериозна инвестиция. Ние разбира се, ще продължим да инвестираме в тези сероочистващи устройства", каза още министърът. Спроед нея е важно това какъв въздух дишаме, но позицията на България изцяло съвпада с предложеното решение.

"Благодаря за подкрепата на въглищните централи, които са основен стожер на електроенергийната система на страната”, завърши изказването си министърът.