В скромната къща на Гана и Тотьо Крачолови на 13 януари 1878 година се ражда синът им Пейо, чието име 2 десетилетия по-късно ще научи цяла България.В Чирпан поетът прекарва до 18-годишна възраст. Там са и първите му поетични опити. В родния град са първите му уроци по родолюбие, тук се радва на първото си напечатано стихотворение, появило се във в. Глас македонски. Яворов не е само поет, той е драматург, публицист, журналист, виден обществен деец, свързал завинаги името си с борбите за Освобождението на Македония, каза снощи Златина Колева, директор на къща музей „Пейо Яворов“.

„Всеки народ ражда свои избраници, за които смисълът на съществуването им е в това да жертват себе си за другите, жертвата дори ги извисява и ги прави истински щастливи. Казвам това, защото тази година отбелязваме 110-годишнина от Балканската война, в която Пейо Яворов участва като войвода на чета. Неговата цялостна дейност за освобождението на Македония го определя като достоен българин, който гори до край за своята болка. Дано искриците от този огън осветят пътят и на нас Яворовите следовници и да оживят заветите на поета в съзнанието ни“, каза председателят на общинския съвет Иван Станчев, откривайки 54-те Яворови януарски дни в Чирпан.

Огънят на Яворовата поезия запали представителят на Министерството на културата Силва Хачерян в къщата музей на гениалния чирпанлия. Думи за Пейо Крачолов Яворов по повод 144 години от рождението му произнесе музейният директор Златина Колева. Огънят бе пренесен с факелно шествие от шестима най-изявени ученици до неговия паметник в градския парк. Дария Чавдарова, Спас Ангелов, Минчо Денев от СУ „Яворов“ и Мирела Иванова, Тотьо Георгиев, Атанас Станчев от ПГСС с трепет и вълнение пренесоха по ул. „Крачолови“ пламъка на световния поет, революционер и борец за свобода.

„У Яворов всичко е велико, великото се трупа миг след миг, във времето и с изминатия път, с преживените воли и неволи. В неговото творчество всичко е взаимосвързано – и поезия, и публицистика, и драматургия, преплитат се идеи, както се преплитат и взаимно обуславят деятелностите на човека, поета, публициста, вестникаря, революционера, мъжа, цялата Яворова личност в живота“, каза поетът и издател Трифон Митев, член на фондация „Яворов“, в словото си пред паметника на Яворов в градския парк.

Той призова присъстващите да отдадат дължимото на онези, които вдъхват сила на посмъртния живот на Яворов, на Асен Златаров и на Иван Шишманов, на Михаил Арнаудов и Боян Пенев, Владимир Василев, Васил Колев и Милка Марковска, на Михаил Неделчев, на чирпанеца Димитър Михайлов, на незабравимия уредник на къща-музей на Пейо Яворов – поета Димитър Данаилов, на Милкана Бошнакова от чирпанско, на Катя Зографова от Чирпан, на Стефан Памуков – всички те великолепни учени.

„Да отдадем дължимото на писатели и журналисти, на музейни специалисти, на безбройните български учители, които разгръщат пред многобройните ученици съкровенията на Яворовото творчество. Най- после и на Ганка Найденова Стоилова, без чийто апостолски труд много неща от живота и творчеството на Пейо Яворов биха останали неизвестни. Както и къщата в Чирпан, кой знае, щеше ли да се открие за всеки от нас, за световната култура?! Както прави това вече 30 години Фондация „Яворов“ в страната ни и извън границите ни.

С тях мисията на Яворов продължава - да горим, а не просто да живеем и със собствената си кръв да чертаем Яворовия български кръст от Дунав до Егея бял, от Албанската пустиня до Черноморските води. И накрая ще споделя преди години, в Мелник един млад мъж, българин от Пиринска Македония, без подканване започна да рецитира едно след друго стихотворения на Яворов, когато реши да приключи ми каза: „Ние тук нямаме нужда от Бог, ние имаме Яворов“, завърши Митев и запали вечния огън на Яворовата поезия.
Министерството на културата, общинското ръководство, общинският съвет, политически партии и много признателни граждани поднесоха цветя в знак на признателност и вечна памет.