6 520 000 души е населението на страната към 7 септември 2021 г., заяви директорът на дирекция "Демографска и социална статистика" Магдалена Костова и допълни, че има определено намаление на населението.

"Това намаление между 2011 г. и 2021 г. е най-голямото регистрирано от всички досега. С 844 000 души е намаляла страната. По-голяма част от това намаление (53%) се дължи на негативните демографски тенденции, по-голяма смъртност, отколкото раждаемост и отрицателният естествен прираст, а също и на хора, които са напуснали страната и не са се върнали", посочи Костова.
Демографският срив се дължи главно на ниската раждаемост, високата смъртност и на миграцията, посочиха от НСИ. Те представиха на пресконференция първите резултати от преброяването през 2021 г.

С подобна численост страната е била през 1934 г., след което броят на населението е растял непрекъснато до 1985 г., когато е бил най-висок - 8.94 млн.души.

Жените сега са 52.1%, а застаряването на населението е трайна тенденция. Хората над 65 г. са 1.55 млн.души (23.9%) и броят им е нараснал с 200 хил. от 2011 г., когато беше предишното преброяване. Децата до 17 г. пък са намалели със 153 хил. и сега са 1.03 млн.

Трудоспособното население между 18 и 64 г. сега е 3.9 млн.души (60.3%), а преди 10 години е наброявало 4.8 млн. (65.4%).

Единствено София е областният център с прираст на населението от 2011 г. досега - 14.7%, или 189 хил.души. Столицата наброява 1.48 млн. Най-голям отлив има в градовете в Северна България: Видин и Добрич - 26.3%, Силистра - 23.4%, Велико Търново - 22.8, Монтана - 24.2%, Плевен - 21.1%, Търговище - 22.4%, Разград и Русе - по 22.9%.

Най-малобройната област остава Видин - със 74 хил.души, а най-голям спад в абсолютно число търпи Пазарджик - 60 365 жители по-малко спрямо 2011 г. и сега наброява 215 хил.души.
В Южна България други бързо намаляващи градове са Смолян - с 21.5%, Сливен - 20.4%, Ямбол - 21.1%. Общо в градовете в България живеят 74.3% от хората, а в селата - 25.7%.
Въпреки демографския срив, броят на жилищните сгради се увеличава спрямо 2011 г. с 36 хил.(1.8%), а на жилищата - с 295 хил., което е ръст от 7.6%.

Предложените от НСИ изчисления са предварителни, тъй като данните от преброяването още се обработват, посочи директорът на института Сергей Цветарски. Откакто се провеждат преброявания на населението на България от 1880 г., това е първото, което не обхвана всички живеещи в страната. Причините са в пандемията от COVID-19, в хакерската атака срещу електронното преброяване и в нежеланието на хората да станат преброители.

Едва 34% са се преброили електронно. Но столицата е с най-висок дял на електронно преброилите се - 60%, което компенсира донякъде пропуските в тези необхванати участъци. От НСИ използват и регистрите в общинската и районните администрации и по този начин също стигат до реалната картина там.