Възлюбени в родилия се Богомладенец, братя и сестри, чеда на Светата православна Църква,

Празник е – светъл, чуден и неизказан! Бог „заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия Дух и Дева Мария и стана човек“ /Символ на вярата/. Витлеемската звезда отново изгрява и ни води по своя път, за да посочи пещерата и очакваното от векове събитие, което няма равно по своето величие в историята на човечеството.
Ден на основополагащо чудо на Божията любов. Тайната на благочестието се явява на ангелите и хората и те стават свидетели на това, че „ Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи“ /1 Тим. 3:16/.
Тихо се сбъдва дългоочакваното духовно събитие, кротко в яслите изгрява Животът, Който е единствен път и истина /ср. Йоан 14:6/. Каменната ясла и старата пещера носят мир и надежда за синовете човешки, които отново могат да бъдат синове Божии. Безутешността е победена от пълното смирение на слезлия на Земята Богочовек, Който стои по-високо от целия съществуващ тварен свят.

Днес светата Църквата тържествува и кани всички свои верни заедно да прославят Раждащия се! Той слиза, за да дари топлина в духовните сърца на Своите чеда и да спаси всеки. Никой да не остане извън Неговата всеобхващаща обич. Бог е Любов /1Йоан4:8/ и идва, принизява се, страда и търпи кръстна смърт, за да ни срещне и тази среща да бъде извън пределите на времето, неподвластна на капаните му и на „поднебесните духове на злобата“ /Еф.6:12/. На Рождественските ясли вечността преобразува преходността и проправя пъртини през нея за вече изкупения човек. Божият Син ни кани да го приемем като свой брат, да влезнем в Неговия живот, да бъдем Негови. Той избра пречистата Дева да Го роди в близост до витлеемските овчари, чиито смирени души бяха готови да го видят и да чуят ангелското благовестие.

Още от първия Свой ден на земята, Спасителят ни учи, че сърцето ни има очи, за да Го види, когато се е отдалечило от гордостта си. В този смисъл е и призивът на Църквата да посрещнем Богомладенеца. За тази среща трябва да се подготвим с вяра и добри дела, с молитва и покаяние, с постоянство в богослуженията. Духовните пътеки изискват труд и търпение, често са изтъкани от болка, но винаги завършват с утеха. Тази утеха носи истинска радост, такава, без която душите ни не могат. Тя е вечно сияеща и голяма, ако и да е събрана в малките ръчички на родения Богомладенец. В тях се таи оная сила, която ни възнася и укрепва да преодоляваме теготи и изпитания, болки и коварна епидемии като сегашната.

Тя ни учи в молитвите си да бъдем всички заедно пред Божия Син, който дойде, за да ни дари възраждащата благодат на Своя живот. Да дадем обич на дарилия ни Себе Си, Който е близо до всички, които истински Го призовават /срв. Мт.7:7-8/. Духът на празника е зов за смиреномъдрие, търпение и любов. Този зов е вечен и спасителен, а душите ни, постоянно търсещи своя Създател, са готови да го чуят.
Да не им отказваме тази утеха, защото пак пред нас е Витлеемската звезда и от свободната ни воля зависи да я последваме или не. Ако тръгнем подир сиянието й, ангел Господен ще ни каже „Не бойте се“ /Лука 2:10/ и ще се стараем да носим мир и блага воля, както ни учи небесният хор. Но най –важното е ,че в края на пътя ще срещнем Богомладенеца Иисуса Христа, Нашият Спасител!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! БЛАГОСЛОВЕН, БЛАГОДАТЕН, СВЕТЪЛ И УТЕШИТЕЛЕН ПРАЗНИК ЗА ВСЯКО ТЪРСЕЩО БОГА СЪРЦЕ!

С обич в родения Богомладенец,

Старозагорски митрополит Киприан