В края на 2021 година разговаряме с ректора на Тракийския университет доц. Добри Ярков за постигнатото през последните месеци и за бъдещите планове за развитие на старозагорската алма-матер.

- Доц. Ярков, какви нови проекти предвиждате в областта на подобряване на образователната инфраструктура в Тракийския университет?
- Стартирали сме изграждането на Академично-информационнен център. Очакваме до май, юни през следващата 2022 година да го открием. Това ще бъде изцяло дигитален център, оборудван с дигитална печатница.

Очакваме през новата 2022 година да завършим и учебните корпуси 12 и 13. Добре се движи работата по реновиране и цялостен ремонт на нашия Учебен и възстановителен център в Старозагорските минерални бани. Това е база, запусната преди 30 години. Тя разполага с 5 учебни зали, конферентна зала, заседателна зала. Там ще правим конференции, обучения.

Ние сме много активни в научно-изследователска дейност и до момента плащаме сериозен паричен ресурс за наемане на хотели и подобни бази, когато организираме подобни събития.

На този етап успяхме да завършим хотелската част в Старозагорските минерални бани на 90%. Остава да завършим лоби бара, спа центъра и инфраструктурата около самия възстановителен център.

Друг интересен проект, който е изключително необходим за нормалната работа на университета, е изграждането на фотоволтаична централа.

- Защо на един университет е необходима фотоволтаична централа и на какъв принцип ще бъде изградена тя?
- Най-убедителният аргумент за необходимостта от такава централа са сметките за ток, които Тракийският университет плаща годишно - над 2 милиона лева! С изграждането на фотоволтаична централа, ние ще успеем да намалим разходите за ток с 85%.

Преди месец при нас приключи енергийният одит с препоръки да изградим такава централа, за да намалим разходите си.

Фотоволтаичните панели ще бъдат разположени върху покривната конструкция на основните сгради в Студентски град. Ще използваме почти всички възможности, защото цената на ел. енергията, както знаете расте с големи темпове.

Университетът разполага със собствена подстанция, далекопроводи, собствени трафопостове. Ние сме почти отделно електроразпределително дружество и няма да ни бъде трудно да доразвием идеята за изграждане на собствена фотоволтаична централа.

Водим преговори с чужди компании. На този етап не знаем точно какви мощности имаме възможност да инсталираме и точно колко средства ще ни бъдат необходими, за да осъществим проекта. Търсим партньорство, за да изградим тази фотоволтаична централа на минимална цена.

- Предстоят ли нови инвестиции във Ветеринарната болница?
- Ветеринарната болница стартира много силно. С над 47% се увеличиха приходите и пациентите ѝ. Тя работи денонощно, иначе няма как да поемем всички случаи.
Най-новата специалност, която ще открием на принципа на следдипломната квалификация, е „Ветеринарна стоматология“. Ще започнат дълги писти на обучение на ветеринарни стоматолози, защото има огромна нужда от такива специалисти.

Новата специалност при следдипломната квалификация беше приета на последния Академичен съвет от 15 декември. Преди това приехме да развием и „Ветеринарна хомеопатия“ – нещо съвсем ново за ветеринарната медицина, бих казал в целия свят.

През следващата година започваме да изграждаме и Център за рехабилитация и възстановяване на спортни коне, както и репродуктивен център. Това ще направим в партньорство с коневъдни ферми. Сключихме договор и с Асоциацията за развъдчици на спортни коне.

Тракийският университет е мястото, където се подготвят кадри за лечение и възстановяване на спортни коне. Започнахме тотално реновиране на Конната база и планираме там да създадем Център по хипотерапия за деца. Следим пулса на времето, на бизнеса, и реагираме веднага.

- Успяхте ли да запълните всички места чрез тазгодишния кандидатстудентски прием?
- Тази година много рано успяхме да запълним на 100% държавната поръчка. Реализирали сме 35-40% платено обучение. Много кандидат-студенти останаха извън класирането. За първи път в историята на ТрУ приемаме 2000 студенти в първи курс.

Убеден съм, че тези млади хора са силно мотивирани в обучението си. Всички специалности са запълнени на 100%, включително и новите, а интересът към някои от новите специалности е толкова голям, че кандидат-студентите чакат реда си за следващата година.

- Към кои специалности има най-голям интерес?
- Най-голям интерес е отчетен към хуманната медицина – там кандидатите бяха около 10-12 за едно място. При педагогическите специалности 4-5 души кандидатстваха за едно място, при помощник-фармацевтите и ветеринарната медицина също имаше сериозен интерес. Кандидат-студентите вече се интересуват от няколко неща – какъв е рейтинга на университета и неговата репутация, дали получават добра практическа подготовка, дали ще имат добро кариерно развитие след завършване, както и какво могат да правят извън студентските зали.

- Къде стои Тракийският университет в системата на висшето образование?
- Университетът може да се гордее с това, което постигна през последните 2 години и особено през тази. Той е в Топ 10 на университетите в България – от 53 държавни и частни университети. Имаме 2 първи места – ветеринарна медицина, животновъдство, 2 втори места – растениевъдство, хранителни технологии, както и 3 трети места – педагогика, биологични науки и енергетика във Факултета по техника и технология в Ямбол. Открихме над 15 нови специалности.

- Предвиждате ли още нови специалности?
- Заложили сме нови специалности във връзка с Проекта за модернизация заедно с германските университети в Карлсруе, Хановер, Есен, Лайпциг, Пасау. Те са наши партньори в новата специалност агротроника - дигитални системи в областта на селското стопанство. Най-високата експертиза на ТрУ е в хранителната верига – от земята до трапезата.

Във ветеринарната медицина разработваме нова специалност – телеветеринарна медицина с немските университети, УНСС и Русенския университет.
Работим усилено по проекта за модернизация, по него спечелихме над 5 млн. лева. За Германия пътуват наши студенти и преподаватели. Имаме подписан договор с университета в Пасау в областта на икономиката и ИТ сектора.

- Докъде стигна проектът Ви, свързан с бъдещето на комплекса „Марица Изток“?
- Ние вече сме част от водородното европейско общество като университет, както и като Институт за устойчив преход и развитие. Даваме идеи в научната област и помагаме преходът да бъде социално справедлив, без сътресения, да бъдат открити нови хоризонти за бизнес в Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково. Работим и с община Кюстендил, която също е засегната от въглищния преход.

- Какви са плановете Ви по отношение на собственото ви производство?
- Изненадан съм от интереса на хората към сиренето, кашкавала и млечните продукти, които пуснахме в продажба. Правим всичко това, за да повишим практическата подготовка на студентите. Целта е те да виждат пътя на продукта, защото те са хората, които в бъдеще ще осъществяват контрол в страната по цялата верига на хранителните продукти. Продоволствието е сериозен фактор, който малко се неглижира от политиците.

Нашите продукти се произвеждат само от мляко по традиционните български рецепти, без никакви външни съставки. Не ползваме „е“-та. Заради големия интерес към нашите продукти ще закупим още крави от Германия до края на годината.

Роботите също са поръчани във връзка с програмата за интелигентно животновъдство. До лятото ще бъде изцяло дигитализиран процесът на доене, хранене, почистване в нашите ферми. Ще произвеждаме натурални продукти, полезни за здравето на хората.

- Коя ще бъде основната Ви задача като ректор на Тракийския университет през следващата 2022 година?
- Трябва да съсредоточим усилията си върху продължение на проектната си дейност. Имаме спечелени проекти за над 35 млн. лева и това е сериозно предизвикателство.

Трябва да преобразим и дигитализираме целия аграрен сектор. Ще продължим с активна кандидатстудентска кампания, така че не само да привличаме повече студенти, но и те да бъдат мотивирани. Планираме да изведем някои обучителни програми извън България, да завършим започнатото в образователната инфраструктура, да реновираме учебно-опитното стопанство, което вече е Академичен технологичен комплекс, тъй като има нови функции и перспективи.

Имаме още една голяма мисия – да вдигнем нивото на нашата научно-развойна и приложна дейност.