Арх. Дора Иванова представи идеите си за обезопасяване и функциониране на сградата на паметника Бузлуджа пред дарители, представители на Областна управа – Стара Загора, общинско ръководство и съветници. Според нея, като автор на проекта за възстановяване на "чинията" на Бузлуджа, финансирането може да се постигне освен чрез дарения и отваряне на обекта за посещения, и чрез европейско финансиране и дори чрез изтегляне на заем, който посещенията на сградата биха могли да възвърнат във времето.

В началото на 2022 г. ще бъде представен конкретен бизнес план. „Младите, които сме инициатори на идеята за съхраняването на дом-паметника, дори не сме живели във времената, в които тя е била изградена.“, посочи арх. Дора Иванова. Тя представи част от екипа си и изрази задоволство, че мозайките на монумента вече са напълно съхранени. Работата по обезопасяването им е приключила преди месец.

Кметът на Казанлък Галина Стоянова фокусира вниманието на срещата върху възможността общинските съветници да се запознаят с направеното за монумента досега и перспективата той „да се събуди“: „Алтернативите, които арх. Дора Иванова е разработила с екип от специалисти от световна величина са в посока Бузлуджа още идното лято да отвори за посещения. За това ще е необходимо да се почисти покрива, както и вътрешността на основната сграда, да се направи подход, за да може туристите да виждат сградата отвътре.“, отбеляза Галина Стоянова.

„Покривът е следващ етап, той изиксва и много работа, и финансиране. След това предстои консервация и социализация на основната сграда и пилона. Тя дава срок три години за това и не повече от една година за пилона и обслужващите части около него“, посочи още Стоянова.

„С мускули и дарения стигнахме до опазването на мозайките, но това не е достатъчно за финансирането, от което монументът се нуждае. Имаме няколко варианта, които са свързани и с Вас“, призова общинските съветници кметът на Казанлък.

„Монументът има статут и той е държавен. Но, както виждаме, държавата е лош стопанин - който иска - да ме опровергае, след визията на Бузлуджа. Обаче, в тази ситуация, именно държавата трябва да направи така, че да намери организация, на която да предостави управлението на този паметник на културата с национално значение. Ние имаме вече опит като Община с гробниците на територията на Казанлък – Долината на тракийските царе. Когато държавата ни ги даде за управление ние кандидатствахме за тяхното съхраняване и социализация, опазили сме всички, последно остана „Оструша“, по която работим в момента.“, разказа Галина Стоянова.

„За да експонираме Долината направихме много, въпреки че не Общината е собственик - ние носим отговорността за тях.“, бе категорична Кметът на Казанлък. Тя очерта някои от възможните варианти за бъдещето на монумента: „Една от възможностите е Общината да поиска за управление Бузлуджа и това става чрез Вас, общинските съветници. Ако го подкрепите – Държавата ще реши дали да го направи или не.

След това смело решение трябва да сме наясно, че за позитивите от посещението над 100 000 туристи годишно трябва да мислим малко по-надалеч.“, поясни Галина Стоянова. „Но, ние сме част от всички възможни решения. Днешната среща е предизвикателство към Вас! Тези, които даряват са дарили и са тук, но така няма „да събудим“ Бузлуджа за нов живот.“, коментира Кметът на Казанлък и призова общинските съветници към размисъл.

От 13 септември т.г. беше издадена заповед на министъра на културата проф. Велислав Минеков Бузлуджа за предоставяне на статут паметник на културата от национално значение и вписване в регистъра на паметниците на културата. „Това беше мъчителна и дълга процедура...“, разказа Галина Стоянова - “Ние – местната власт, държавната, трябва като администратори да сме такива за всички, и на историята, и на бъдещето. Другият вариант е държавата да продължи да прехвърля отговорността между властите, партиите и идеологиите...“, посочи тя.

„Прехвърлянето на Бузлуджа за управление и стопанисване на Община Казанлък е много „голяма лъжица“, дори за една от големите общини, каквато е Казанлък, по-голяма от областни центрове в страната. Но, трябва да мислим смело, особено, когато се събуждаме и пред очите ни е Бузлуджа. Може би, ако нашите държавници се събуждаха пред очите с паметника рано сутрин щяха да си изпълнят ангажиментите, но ние се събуждаме с монумента и трябва да решим дали да поемем тези риск и отговнорност за бъдещето.“, сподели тя по време на срещата за бъдещето на монумента.

След презентацията на арх.Дора Иванова бяха наградени всички дарители – българи и чужденци, които финансираха спасяването на изкуството в Бузлуджа. Фондация “Проект Бузлуджа” официално представи резултатите от кампанията “Осинови мозайка”, чрез която тази есен всички мозайки в паметника бяха стабилизирани и опазени.

Събитието бе организирано от Община Казанлък в партньорство с фондация “Проект Бузлуджа”. На него участваха осиновителите на мозайки и представители на общинския съвет на града.

Арх. Дора Иванова благодари на всички дарители и доброволци и подчерта: “Само в рамките на два месеца успяхме да съберем необходимите средства и да опазим мозайките от разруха. В кампанията се включиха общо над 100 дарители и над 100 доброволци. Подобен успех за опазване на културно наследство е изключителен за България.”

Сред основните дарители в кампанията са десетте осиновители на мозайки, които финансираха спасяването на конкретно мозаечно произведение, включително арх. Георги Стоилов, автор на паметника Бузлуджа, Галина Стоянова, кмет на община Казанлък, д-р Константин Йорданов Стоичков, адв. Роман Желев и д-р Антония Бозукова, големите фирми в сферата на тежката промишленост в района, представители на туристическия бранш, изкуството и др.

За първи път бе представено специално изготвеното видео “Спасени от разруха”: https://youtu.be/EnjbO5DPsDs