На 30 ноември Българската православна църква чества Андреевден – празникът на един от първите апостоли, последвали Иисус Христос в учението му, заедно с брат си Симон (Петър). 

Именници на Андреевден са хората, носещи имената Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и други.

Двамата братя - Андрей и Симон (Петър) били рибари, но Андрей от млад търсел божествената истина и станал един от улечиниците на Йоан Кръстител в Юдея. Когато на брега на река Йордан Йоан Предтеча посочил на хората минаващия Иисус, казал: “Ето агнецът Божий!”. Тогава Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това намерил брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: “Намерихме Месия!” и го довел при Христа.

Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: “Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци”. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение. Св. Андрей пръв последвал Спасителя. Именно затова свещеното писание го нарича „Първозвани”.

Св. Андрей е особено важен като апостол и мисионер на християнството на Балканите. Според църковното предание той е обиколил всички Черноморски земи, покръствайки населението по днешното българско, румънско, украинско, руско и грузинско крайбрежие. Именно затова св. ап. Андрей се счита апостол на православните славяни, защото той ръкоположил първи епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили св. Кръщение и миропомазване православните българи, сърби, руси и др.

Според поверията и традициите на Андреевден се вярва, че от 30 ноември денят започва да расте („наедрява“) колкото едно просено (царевично, грахово и др.) зърно. Празникът е свързан с последователността на сезоните и бележи началото на зимата. С просено зърно е свързана обредната практика в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни и кокошките. Вярва се още, че светецът Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи. Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей.

Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките. Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден. По тази причина 10 зърна от свареното вариво (най-често царевица) се хвърлят в комина сутринта от най-старата жена в къщата с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ Старите жени закачали до най-близката стена до масата картина или нещо приподобяващо мечка. Така българинът целял да умилостиви мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата.

По информация от Уикипедия