Талантливият певец, композитор, актьор и режисьор Стефан Вълдобрев също се обяви за промяна на цветовете в проекта за ремонт на старозагорската ж.п. гара. Роденият и израсъл в зелена Стара Загора Вълдобрев призова ръководството на БДЖ да преосмисли позицията си и да смени основния цвят на фасадата от жълт на зелен - цветът, с който цяла България и светът свързват "Берое" и Стара Загора. За това настояват месеци наред общественици, футболни агитки и други известни личности от Града на липите.

Въпреки, че ръководството на БДЖ преди време обеща гарата в Стара Загора да бъде декорирана в зелено, започналият наскоро ремонт подсказва, че все пак фасадата ще си остане жълта.

Стефан Вълдобрев е емоционално обвързан не само с родния си град, но и конкретно с ж.п. гарата, която той възпя в един от най-известните си хитове:

"Имам бели маратонки
и изтъркани джинси.
Ще те чакам мила
стар'загорската гара..."

Днес той публикува емоционален пост в личния си профил във фейсбук:

"Последно бях на Старозагорската гара през 1990. Трийсет години, не мога да повярвам! Припомних си го завчера, когато мои приятели ми разказаха нещо, което ме впечатли. През лятото държавата решава да започне ремонт на гарата с нов дизайн, който е наистина красив, но в проекта има четири декоративни елемента, боядисани в жълто. Обществеността обаче, както и различни сдружения на старозагорци в страната, а и най-вече фен клубът на Берое, настоятелно и аргументирано молят, тези елементи да се инсталират в единствения логичен, емблематичен и автентичен за града цвят - зеленият. Инж. Красимир Папукчийски, ген. директор на "Железопътна инфраструктира и проектанта Ивайло Мишев от АТМ студио се вслушват в това (сигурен съм, че им се е сторил странен такъв един проблем, но аз го разбирам прекрасно) и обещават да коригират проекта. Тия дни ремонтът стартира, а нищо не е променено и обещанието не е спазено.

Знам много добре какво е авторски проект и какви мисловни усилия изисква. Но изкуството е пълно с приемливи компромиси. Авторът създава музика, филм, спектакъл, книга не за себе си, а за хората. Предполагам, че същото е и в архитектурата...