Д-р Красимира Стойкова е завежда ковид отделението в гълъбовската болница. Тя е специалист по вътрешни болести и ендокринология. Преди ковид кризата е начело на вътрешното отделение в болницата, което сега е трансформирано в ковид отделение.

От началото на пандемията, тя и екипът ѝ лекуват месечно около 60 - 70 болни. Работата е напрегната и не признава начало и край на определеното работно време.

Въпреки това, д-р Стойкова не се чувства изморена физически и отбелязва, че сякаш  Бог ѝ дава сили да се справи с този ритъм на работа.

 „Изморена съм тогава, когато загине човек. Тогава се чувствам срината, преживявам тежко всяка смърт“, признава тя.

 Пациентите, излезли напълно излекувани от ковид отделението на гълъбовската болница, осмислят усилията на лекарите, медицинските сестри и санитарите да продължават трудната битка за живот.

 Вирусът през  четвъртата вълна е много заразен и като че ли покосява младите хора. „Младите имат по-стабилна имунна система. Те реагират активно на вируса, отделят се възпалителни маркери и понякога точно младите развиват цитокинова буря“, обяснява д-р Стойкова.

 От началото на четвъртата вълна през гълъбовската болница са минали едва петима ваксинирани пациенти. Почти целият екип на ковид отделението е ваксиниран, някои от здравните кадри са с трета доза  ваксина. „Никого не съветвам относно ваксините. Нека всеки да вземе информиран избор. Според мен обаче хората нямат правилната информация за ваксините“, смята д-р Стойкова.

Всеки ден тя  пътува от Раднево до Гълъбово и обратно. Тази сутрин е пристигнала на работа с автобус и с огорчение отбелязва, че мерките в междуградския транспорт не се спазват - рано сутринта масово хората са без маски в автобуса.

Гълъбовската болница е сред онези общински болници в страната, които поемат тежестта на всички предизвикателства по време на пандемията от коронавирус. Сега здравното заведение приема и болните от ковид и от община Раднево, където все още няма работеща болница. „Обикновено хората идват при нас в тежко състояние. Всички болни в гълъбовското ковид отделение са на кислород. Една от причините е, че търсят лекарска помощ твърде късно“, обяснява д-р Стойкова.

В момента на разговора ни са заети 17 от общо 22 легла в ковид отделението. Свободни са цели 5 легла, защото предния ден са били изписани доста пациенти. До вечерта обаче леглата ще се запълнят. Лекарства има. „Проблемът е, че нямаме реанимация, каквато имат големите болници. А реанимация няма, защото няма специалисти–анестезиолози. Ако при предните вълни на ковид изписвахме хората обичайно на десетия ден, сега това време не стига за излекуване. Така се налага болните да остават в отделението по 15, дори по 25 дни при по-тежките случаи.

Сумата от 1400 лева по клиничната пътека за лечение на ковид е крайно недостатъчна за болници, които нямат реанимации, казват лекарите. По закон пациентите плащат потребителска такса до 10 дни в годината, а все по-често лежат по 20, дори повече дни.

PCR тестовете се взимат на място в болницата, но се изпращат в Стара Загора и също са за сметка на здравното заведение.

Често пациентите се влошават след прекаран ковид - вдигат кръвно, имат сърдечни проблеми, което налага приемането им по други пътеки. „За да сме сигурни, че всичко е наред, трябва да се подобрят всички параклинични изследвания преди изписване на болния, снимката да е добре, за да сме сигурни че няма да се върне  болестта. Ако се върне отново, законът не позволява да приемем пациента отново в ковид отделението, обяснява д-р Стойкова.

„Отдавна съм казала, че разрушихме едно работещо здравеопазване. Изповядвам леви идеи и смятам, че не може здравето да бъде търговия. Твърде голям е диапазонът на възможностите за лечение в малките и големите болници. На едни места се взимат огромни заплати, на други се работи срещу скромни възнаграждения. Има голяма разлика между заплащането на лекарите в различните болници. Със самочувствие мога да кажа, че не съм по-малък специалист от колегата, който работи в старозагорска или пловдивска болница“, отбелязва  завеждащият на ковид отделението в Гълъбово.

Персоналът ми е прекрасен, всички са всеотдайни. Голяма част от медицинските сестри са пенсионери, млади хора почти няма. Искам да благодаря на всеки един от тях, казва в края на разговора ни д-р Стойкова:  д-р Ивайло Василев, ст. м.с. Банева,  Несторов, акушерка Генова, както и санитарите Лиляна, Антония, Марина, Елена и Гергана.

След тежки дежурства д-р Стойкова сваля напрежението като пише стихове. Мечтае, когато пандемията си отиде да намери време и да подреди стихове за първата си стихосбирка. На ковид пандемията е посветила вече 10 стихотворения. „В последното съм казала всичко. Публикувайте го, дано някой ме чуе“.

От неразумност към гибел

Този български безразсъден, неразумен народ,

Решил е сам да си надене на шията тежък хомот.

Тръгнал стремглаво и поголовно да мре,

Мислейки си, че така Ковидът ще надхитри и спре.

Навсякъде безотговорно никой маска не носи,

Затова вирусът коварно и безжалостно ни коси.

Отрекли дисциплина, дезинфекция, дистанция,

Болниците са спасителната им крайната инстанция.

Всеки мисли, че някак щедро ще му се размине,

Осъзнавайки се, когато той или близък се спомине.

Всемогъщий Господ ли трябва да слезе на земята,

За да уври на всеки невярващ българин главата?

Така в съмнение, че няма ковид се топим,

Един по един всекидневно и многобройно гърмим.

Като че ли съзнателно поставяме глави на гилотина,

Намаляхме като нация и се стопихме наполовина.